В 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника Иван Енчев-Видю е създадена най-ранната художествена сбирка в страната . Благодарение на неуморните му усилия и настойчивите покани към свои колеги от рисувалното училище, в периода 1902-1906 постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др. Плодотворен е периода 1930-1958, когато директор на  музея и галерията е художникът и писателят  Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който с усета си и личните си контакти с художниците  на своето време,  успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а  през 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. "Св. Св. Кирил и Методи" № 9.

Художествена галерия-Казанлък притежава ценен фонд от живописни, графични, скулптурни творби на именити български художници , колекция от икони и  щампи, колекция екслибриси и малка сбирка от декоративно-приложни изкуства.

Eкспозицията  на  галерията е разположена  в четири зали и  фоайе и  показва   266 живописни и скулптурни творби, подбрани от фонда на галерията.  Тя включва колекция от 57 икони / 17 – 20 век /;  95 творби на 59   художници, свързани с Казанлък  / Петко Клисуров, Иван Вълчанов, Иван Енчев-Видю, Захари Желев, Иван Милев, Иван Пенков, Димитър Чорбаджийски-Чудомир, Мара Чорбаджийска, Станю Стаматов,  Дечко Узунов, Ненко Балкански, Константин Трингов, Васил Бараков, Христо Песев, Мара Йосифова  и др./  Представени са  и 171 творби на 88  бележити български художници като  Иван Мърквичка, Никола Кожухаров, Стефан Иванов, Борис Денев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Владимир Димитров-Майстора, Васил Стоилов, Илия Петров, Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Александър Петров, Димитър Казаков - Нерон, както и  скулпторите Александър Андреев, Жеко Спиридонов, Андрей Николов, Анастас Дудулов, Петър Рамаданов, Иван Лазаров  и др.

Постоянната експозиция е представителното лице на казанлъшката художествена галерия и включва част от най-значимото, което притежава галерията.Тя е своеобразен зрим разказ за основните явления в българското изобразително изкуство през последните две столетия, за най-ярките му представители, както и за казанлъшкия принос към националната ни художествена традиция.

Освен това, Художествена галерия - Казанлък предлага на вниманието на ценителите и две експозиции, разположени във възстановените родни къщи на Дечко Узунов и  Ненко Балкански:

 

Родната къща на акад. Дечко Узунов е възстановена от Община  Казанлък  още приживе, но  е открита за посещение през 1987 г., след смъртта му. Изпълнявайки волята на Дечко Узунов, съпругата му Олга Узунова дарява на галерията 93 негови творби, които са експонирани в родната му къща.

Експозицията е  разположена в четирите стаи на къщата и в специално построена за целта изложбена зала. Представена е най-значимата част от дарението. Показани са 21 живописни творби от различни творчески периоди, подарени от Олга Узунова, както и  4 творби на Дечко Узунов, подарени от племенниците на художника Атанас и Христо Нейкови. В изложбената зала са изложени 42 акварела и рисунки на художника заедно с последния му автопортрет.

 

Ненко Балкански е роден в Казанлък на 20.09.1907 г. Завършва Художествената академия през 1930 г., а през 1939 -1941 г. специализира във Франция и Италия. От 1946 г. е преподавател в Художествената академия, където завежда и катедрата по живопис. 

След смъртта на Ненко Балкански / 1977 г./ Община Казанлък реставрира родната къща на художника. През 1981 г. съпругата му Лиляна Балканска дарява на Художествена галерия - Казанлък 267 живописни  творби и 1271 графики и рисунки.  

Обновената след реставрация родна къща с построената към нея изложбена зала е открита за посещения през 1991г.. В нея е показана подбрана част от дарението.