Природни ресурси

Климат

Климатът е умереноконтинентален, с по-голям брой слънчевите дни. Лятото е умерено топло, сравнително по-хладно, отколкото в Тракийската низина. Лятната сума на валежите е голяма поради близостта на планината. През втората половина на лятото и началото на есента има продължителни засушавания. За района количеството валежи е малко под средното за страната. Най-малко валежи падат през март (31 л/м2), а най-много - през юни (76 л/м2). Зимата в Казанлък е мека, снеговалежите са рядкост.

Преобладаващата посока на ветровете е от северозапад. Средната годишна скорост на северните и северозападните ветрове са съответно 3.7 и 5.5 м/сек. Средната повторяемост на “тихо” време с вятър под 0.5 м/сек е 57.3 %. Средната относителна влажност на въздуха е 50-60 %, абсолютната - 4-12 мм.

Табл. 1.Средна температура и количество валежи в община Казанлък

Община Казанлък

Зима

Пролет

Лято

Есен

Януари-Декември

Средна температура

0.7OC

10.2 OC

20.4 OC

11.5 OC

10.7 OC

Количество валежи.

119 л/м2

152 л/м2

189 л/м2

128 л/м2

588 л/м2

 

Източник: http://www.stringmeteo.com/

Природно-географското разположение на общината е благоприятно от гледна точка на бъдещите потенциали за развитие. Съществено природно богатство на територията на общината със стратегическо значение са почвено-климатичните ресурси, както и наличните повърхностни води и потенциални ресурси от подземни води в заливните речни тераси, алувиалната низина.

Водни ресурси

На територията на общината са построени 20 микроязовира. Най-голям в областта и един от най-големите в страната е язовир „Копринка”, чийто основен воден източник е р.Тунджа с няколко притока, по-големите от които - р.Габровица и р.Енинска.

Язовир „Копринка” се намира на около седем км югозападно от гр. Казанлък и е основна вододайна зона за региона, както и добре развита спортна база. Дълъг е около 3 км и има множество ръкави и заливи. Височината на язовирната стена е 44 м. Основното предназначение на хидровъзела е комплексното използване ( напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р.Тунджа, която събира водите си от южните склонове на Централна Стара планина и северните склонове на Средна гора.

Основната концентрация на лечебни минерални извори на територията на община Казанлък е южно от гр. Казанлък (с.Овощник, с. Ръжена). Минералните води са с богато съдържание на флуор и висока температура. Подходящи са основно за лечение на опорно-двигателния апарат и нервно-паралитични заболявания. Казанлъшкото поле е с наличие на високи нива на подземни води, разположени предимно в поройния конус на р.Крънска, р.Стара река и в терасата на р.Тунджа.

Река Тунджа приема много притоци на територията на общината, като старопланинските са най-многобройни и по-пълноводни. Особено живописни са реките Енинска, Лешница и Крънска с техните дълбоко всечени долини в старопланинския склон. Характерни за тези притоци са големите количества наносни материали, особено за река Енинска.

На 2-3 км северно от Казанлък реките Енинска и Крънска са свързани с отводнителен канал, който събира водите, насочени  към града. Южно от града също има изградена отводнителна система, която отвежда губещите се в поройния наносен конус води от р. Енинска и р. Крънска към Тунджа.

Почви

Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският.

Покрай р. Тунджа и р. Енинска са налични алувиални почви. В най-ниската част на Казанлъшкото поле на места са разпространени заблатените почви по поречието на р. Тунджа.

По отношение на агропроизводствените си характеристики алувиалните почви са високопродуктивни - представени са в обработваеми земи от I, II и III категория. Те са ограничител за териториалното развитие на гр. Казанлък. Основната част от тях са засадени с рози и трайни насаждения. Североизточно от Казанлък са разпространени нископродуктивни земи, които са силно ерозирали. Част от тях са заети от ливади и пасища.

В горските територии са разпространени два основни типа почви – излужени канелени горски почви, кафяви горски и алувиални почви по поречието на р. Тунджа

В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Маслодайната роза намира благоприятни за виреене условия – подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви.

Полезни изкопаеми

Не са установени находища от подземни природни богатства с промишлено значение, но съществуват полезни изкопаеми с местно значение. Има находище на глина за строително-керамични изделия в местността “Манастирска нива” – на два километра западно от Казанлък.

На седем километра източно от града в местността “Кара дере” е разработена кариера в гнайсови скали за трошен камък, бордюри, павета и др. Пясък, речен чакъл и филц се добиват от кариерите при селата Овощник и Черганово, разработени в руслото на река Тунджа.

При селата Кънчево и Бузовград се разработват кариери в гранита. Суровината е качествена за изработване на бордюри, настилки, паваж и др. Специални геологопроучвателни работи и изчисления на запасите на тези находища не са правени.

 

Флора и фауна

Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека.

Следи от естествената растителност се наблюдават покрай р. Тунджа и р. Енинска, представени от влаголюбиви горски видове - върба, топола и елша. В равнинно-хълмистия горски пояс преобладават смесени гори от цер, благун, зимен дъб.

Във височинно отношение следват гори от зимен дъб, смесени широколистни гори от бук, благун, габър, мъждрян, бук, зимен дъб и явор. В най-горния среднопланински горски пояс преобладават буковите гори, в по-високите части смесени със смърч.

При с. Крън е запазена така наречената Орехова кория с вековни дървета. Върху ливадните площи се установяват редица естествени тревни растения – детелина, великденче и др. В Казанлъшката котловина се срещат и много диворастящи лечебни растения – мащерка, равнец, риган, жълт кантарион. Срещат се 49 вида бозайници, 18 вида влечуги, 11 вида земноводни, 227 вида птици. Река Тунджа, язовир „Копринка” и горните течения на чистите планински реки обуславят голямо видово разнообразие на рибите.

В района на Казанлък има 2 резервата и 5 защитени местности. Долината се намира в периферията на най – големия резерват в Стара планина – “Джендема”, включен в Национален парк “Централен Балкан”. Границите на парка стигат почти до Казанлък на запад. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.

Резерват „Каменщица” е разположен в землището на с. Енина, съхраняващ екосистеми от смесени широколистни гори на възраст до 170 години – бук, мъждрян, горун, габър, явор и др., защитени растения и животни. Обитават го мечки, благороден елен, дива свиня, сърна. Защитената местност „Енинското ждрело“ обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания. „Мечките“ е природна забележителност, съхраняваща атрактивно скално образувание в землището на гр. Крън.

Адрес:
гр. Казанлък, 6100
бул. Розова Долина №6

факс: 0431/98266
mayor@kazanlak.bg

Дарителска сметка
Телефонен указател
Работно време
Общинска администрация:
от 8.30 - 12.30 и 13.30 - 17.30

Център за информация и услуги на гражданите:
от 8.30 до 17.30

Кметства:
8.00ч. - 17.00ч.
Контакти:
ГРАО: 0431/98 346
Местни приходи: 0431/98350; 98497
Общо деловодство: 0431/98 248
Деловодство "Технически услуги": 0431/98 252

За сигнали и нередности безплатен горещ телефон:
0 700 400 56

Общински приют за бездомни кучета:
0431/98 378