Общият брой на населението към 31.12.2020 г. по данни на НСИ е 66 903 души. От тях 48 399 живеят в трите града в общината (Казанлък, Крън и Шипка), а останалите 18 504 в селата. Степента на урбанизация на общината е 72,34%. След град Стара Загора, Казанлък е вторият по големина град в областта. В последните пет години се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на общия брой на населението в общината, което в периода 2015-2020 г. е намаляло с 2 765 или средно с 460 годишно. Намалението спрямо 2000 г. е общо 17 371 човека. Намалението на населението в градовете е по-малко сравнение с това в селата. Темпът на намаление на населението в периода 2015-2020 г. е двойно по-нисък в сравнение с периода 2000-2015 г. Причина за това е както отрицателния естествен прираст, така и движението на населението или т.н. „механичен прираст“. Естественият прираст на населението в общината е отрицателен за последните пет години, тъй като броят на новородените е значително по-нисък от броя на починалите през съответната година. През 2020 г. живородените в общината са 525, при починали 1275 лица (за 2019 г. - 568 живородени; 1167 - починали). Отчетеният естествен прираст за 2020 г. е минус 750 души. От новородените 403 са в градовете (399 за 2019 г.), а 122 в селата на общината (169 за 2019 г.). Родените деца от брачни двойки за 2020 г. са 180, а 345 са от извънбрачни двойки. 55 от новородените са от майки под 20 г. (69 за 2019 г.) Починалите деца на възраст под 1 г. са 29 за 2019 г.
Таблица 1 Основни данни за Община Казанлък
Коефициентът на раждаемост в област Стара Загора за 2020 г. е 8,9 ‰. (8,5 ‰ за страната), коефициентът на смъртност е 19 ‰ (18 ‰ за страната). Детската смъртност е 5 ‰ (5 ‰ за страната), което е два пъти по-малко от данните за 2019 г. - 10,4 ‰. През 2020 г. броят на заселените лица в община Казанлък е 1706 души (за 2019 г. е 1617), броят на изселените лица е 1486 души (за 2019 г. - 1399), а отчетеният механичен прираст е положителен – 220 души (за 2019 г. механичният прираст е отрицателен – 174 души). Разпределението на населението по етнически групи по данни от последното преброяване през 2011 г. показва, че от българската етническа група се е самоопределило 85,3% от общото население на общината, от турската етническа група – 7,3%, от ромската – 5,5%, други – 1,2%. В периода 2015-2020 г. общината се характеризира с висока гъстота на населението- 105,4 д./кв. км към 2020 г., значително по-висока от средната за страната - 62,3 д./ кв. км. Сравнена със средната за Югоизточния регион - 52,5 д./кв. км и на област Стара Загора - 61,7д./кв. км, тя е значително по-висока и определя населените места в общината като витални и привлекателни за живеене. Създадената мрежа от по-големи и по-малки населени места е балансирана. Това в голяма степен се дължи на град Казанлък, който се е утвърдил като основен административен, културен и икономически център в мрежата от населени места в общината. Град Казанлък е разположен в центъра на територията на общината и е балансиран от 2 малки града и 3 големи села разположени сателитно около него. План за интегрирано развитие на община Казанлък за периода 2021 – 2027 г. 27 Фигура 3. Селищна мрежа Малките села са разположени в периферните територии на общината близо до границата със съседните общини. Разработването на интегрирани стратегии за развитие на периферните територии на общината съвместно със съседните общини би могло да допринесе за повишаване темпа на икономическо развитие, по-пълно използване на местния потенциал и утвърждаването на малките населени места като добри за живеене и бизнес. Броят на населените места в общината е 20, от които 3 града - Казанлък, Крън и Шипка и 17 села - Бузовград, Горно Изворово, Голямо Дряново, Долно Изворово, Дунавци, Енина, Копринка, Кънчево, Горно Черковище, Овощник, Розово, Ръжена, Средногорово, Хаджидимитрово, Черганово, Шейново и Ясеново. Броят на кметствата е 19.
Таблица 2 Брой на населението по населени места
Населените места, извън гр. Казанлък, с брой на население по настоящ адрес с над 1 000 души са 13 бр., като има и 3 населени места с население над 2000 души (гр. Крън, с. Енина и с. Копринка). Тази демографска характеристика на населените места дава основание по-голямата част от тях да бъдат определени като жизнени от икономическа и социална гледна точка и благоприятни за използване и развитие потенциала на територията на общината. Селищната мрежа се формира от населени места, чийто брой на обитаващото ги население е благоприятен за развитието на обекти за най-необходимите дейности – образование, здравеопазване, култура и др. Политиката за развитие на общината следва да насърчава задържането на населението в големите и средни села, с оглед по-равномерното териториално антропогенно натоварване на общината и като предпоставка за устойчиво развитие. Общинската стратегия за демографско развитие на община Казанлък 2008-2020 г. формулира приоритетни направления и задачи в областта на демографската политика на общината, насочени към целенасочено въздействие върху процесите на естественото движение (раждаемост, смъртност, миграция) за постигане на по-високи стандарти на жизнената среда в община Казанлък - заетост и доходи, образование, здравеопазване, екология, инфраструктура, жилища, култура, спорт, които да обуславят поддържане на оптимален баланс на населението.
Към 31.12.2020 г. населението на общината е 66903, от които жени - 34912 (52,18 %) и мъже - 31991 (47,82 %). В градовете населението е 48399 (жени – 25518, мъже – 22881), а в селата – 18504 (жени - 9394, мъже – 9110).
Таблица 3 Население под, във и над трудоспособна възраст
Към 2020 г. може да се отчете, че изпълнението на дейностите по общинската стратегия за демографско развитие на община Казанлък 2008-2020г. е допринесло за частично овладяване на отрицателните демографски процеси и редуциране на темпа на намаление на броя на населението в общината. Възрастовото съотношение на населението за 2019 и 2020 г. е както следва:
► Население в подтрудоспособна възраст (0-14 години) спрямо население в трудоспособна възраст (15-64 години) – за 2019 г. е 24 %, за 2020 г. - 27,7%
► Население в надтрудоспособна възраст (65 +) спрямо население в трудоспособна възраст (15- 64 години) – за 2019 г. е 38,4 %, за 2020 г. - 47,67 %
► Население в подтрудоспособна възраст (0-14 години) и надтрудоспособна възраст (65 +) спрямо население в трудоспособна възраст (15-64 години) - за 2019 г. е 62,4 %, за 2020 г. - 75,4 %
► Население в надтрудоспособна възраст (65+) спрямо население в подтрудоспособна възраст (0- 14 години) – за 2019 г. е 160 %, за 2020 г. - 172,2 %.
Коефициентът на възрастова зависимост на населението в подтрудоспособна и надтрудоспособна възраст отнесено към това в трудоспособна възраст към 2020 г. за област Стара Загора е 60,6 % при среден за България 56,7% по данни на НСИ.
публ. на 16.04.2019 г.