Наричана “Белокаменната красавица на Казанлък” при своето откриване от медиите по това време, сградата е урок по използване на естествени материали и създаване на щедри отворени пространства, които по нищо не отстъпват на най-смелите примери от периода в Европа и по света. Масивната каменна фасада прикрива изненадата, която посетителите откриват вътре. Истински впечатляващо е интериорното пространство – отворено, просторно и неочаквано. В средата на сградата има атриум, който е „потопен“ с полуниво по-ниско от входа, а около него спираловидно се вият стълбища, които водят посетителите с по едно полуниво постепенно нагоре, от които се влиза в по една от изложбените зали. Вътрешното пространство е динамично и създава възможност за много пресечени визуални връзки. Спираловидното движение приключва с една „рампа“ с дълбоки и плитки стъпала, които бавно изпращат посетителите.

Масивната каменна фасада прикрива изненадата, която посетителите откриват вътре. Истински впечатляващо е интериорното пространство – отворено, просторно и неочаквано. В средата на сградата има атриум, който е „потопен“ с полуниво по-ниско от входа, а около него спираловидно се вият стълбища, които водят посетителите с по едно полуниво постепенно нагоре, от които се влиза в по една от изложбените зали. Вътрешното пространство е динамично и създава възможност за много пресечени визуални връзки. Спираловидното движение приключва с една „рампа“ с дълбоки и плитки стъпала, които бавно изпращат посетителите.

АКАД. ДЕЧКО УЗУНОВ е роден в Казанлък на 22 февруари 1899 г. На 35 години става професор по изящно и декоративно изкуство в Художествената академия в София, а през 1945 г. е избран за ректор на учебното заведение. С творчеството си през годините се утвърждава като едно от най-значимите имена в българското изкуство, а богатото му художествено наследство е част от колекциите на множество държавни музейни институции. През 1976 г. е избран за президент на Международната асоциация за пластични изкуства AIAP към ЮНЕСКО, а две години по-късно е избран за академик на Българската академия на науките. На 26 април 1986 г. Дечко Узунов умира в ателието си в София.

Родната къща на акад. Дечко Узунов е възстановена по скици на художника от Община Казанлък още приживе, като е променена нейната локация. Къщата музей е открита за посещение едва през 1987 г. Изпълнявайки волята на твореца, съпругата му Олга Узунова дарява на галерията 93 негови творби, част от които са подредени като постоянна експозиция. Тя е разположена в четирите стаи на къщата. Показани са негови живописни творби от различни творчески периоди, както и 4 творби на Дечко Узунов, подарени от племенниците на художника – Атанас и Христо Нейкови.

Къщата музей „Дечко Узунов“ разполага и с две зали за временни изложби.

След смъртта на художника Община Казанлък реставрира родната му къща, в която е разположена и постоянна експозиция с негови творби. През 1981 г. съпругата му Лиляна Балканска дарява на Художествена галерия – Казанлък 267 живописни творби и 1271 графики и рисунки, които днес представляват и най-големият масив от творчеството на Ненко Балкански.

Обновената родна къща на художника, с построената към нея експозиционна зала, е открита за посещения през 1991 г. От 2021 г. две от залите на институцията са преобразувани в пространства за временни изложби.