акад. Дечко Узунов (1899 – 1986)
Ученик в Казанлък първо на Чудомир, Дечко Узунов учи след това живопис в Мюнхен и завършва Държавната художествена академия в София (1924), където е преподавател от 1932 г. и професор по живопис – от 1937 г. Бил е пет години декан на Факултета по изящни изкуства и пет години ректор на Академията (1945 – 1950). В продължение на много години е бил и председател на Съюза на българските художници. Дечко Узунов има изключителни постижения в областта на портрета (“Портрет на дете”, “Автопортрет”), пейзажа, натюрморта и фигуралната композиция (“Натюрморт”, “В навечерието”, “Плодородие”). Художествената галерия в Казанлък притежава богата колекция от негови работи, някои се намират и в експозицията в родната му къща ( Родна къща-експозиция “Академик Дечко Узунов” ). Твори и в областта на монументалните изкуства (фрески, мозайки, стъклописи). В Казанлък негови стенописи има във фоайето на Хотел “Казанлък” и в Катедрален храм “Свети Йоан Предтеча”. Много оригинални и богато нюансирани са сценографските му решения (“Престъпление и наказание”, “Почивка в Арко Ирис”, балетния спектакъл “Тракия”). Дечко Узунов печели своите почитатели с артистична лекота и изящен колорит. Голяма част от творбите му са собственост на галерии в Москва, Будапеща, Париж и частни колекции във Великобритания, Италия, САЩ, Мексико. От 1978 г. Дечко Узунов е член на Българската и на Мексиканската академии на науките, а от 1983 г. – на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата. В периода от 1976 до 1978 г. е президент на Международната асоциация за пластични изкуства, а от 1978 г. е неин почетен член.
публ. на .. г.
