Емануил Манолов (1860 – 1902)
Емануил Манолов не е казанлъчанин. Той е от Габрово, но след няколко години на учение в Москва (Синодалната певческа школа и Московската консерватория) и малък престой като флейтист в софийски пехотен полк, свързва завинаги живота си с Казанлък, ставайки преподавател по музика в прочутото по онова време Педагогическо училище. Престоят в Казанлък предизвиква у него истински творчески взрив. Създава при Ученолюбива дружина “Искра” (Народно читалище “Искра) смесен хор и симфоничен оркестър и само за две години написва 118 песни за деца, които издава в първата българска музикална библиотека “Славееви гори” и които, стигнали до почти всички училища, стават основа на музикалното образование в България. През последните три години от краткия си живот Емануил Манолов е капелмайстор на 23-ти Шипченски полк в Казанлък и това е времето, в което са създадени най-значимите му вокални и инструментални творби, както и творбите за духов оркестър. През този период (в 1899 г.) е написана и поставена от него на казанлъшка сцена първата българска опера “Сиромахкиня”, със сюжет от едноименната балада на Иван Вазов.
Той умира в крайна бедност на 42 години, но оставя пет деца, между които бъдещия голям композитор и диригент Христо Манолов.
Емануил Манолов е основателят на българското професионално музикално творчество, а неговите великолепни песни по фолклорни мотиви (“Каква мома видях, мамо”, “Мама Иванчу думаше”, “Повей, повей, буйни ветре” и много други) са истинска класика.
Гробът му е в Казанлък на хълма “Тюлбето”, близо до оригинала на Казанлъшката тракийска гробница. В Казанлък има улица, кръстена на негово име.
