Димитър Чорбаджийски–Чудомир (1890 – 1967)
“Чудомир” е творческият псевдоним на един от най-популярните български писатели и художници – Димитър Чорбаджийски. Многобройните му приятели и познати го наричат просто “Чудото”, вероятно не само за да изразят близостта си, но и да подчертаят неговата необикновена оригиналност. Чудомир е наистина неповторимо явление в историята на българската култура. Преди всичко той съчетава в себе си изключително редките дарби и на писател, и на художник. Никой още не се е осмелявал да твърди коя от тях е по-силна. Защото и блестящите му (над 2500) ескизи, скици, карикатури, портрети, композиции, и неговите великолепни хумористични разкази и фейлетони (издадени в пет сборника и преиздавани повече от 60 пъти), десетилетия наред са разсмивали и ободрявали цяла България, бидейки двете страни на единния и цялостен Чудомиров художествен свят. Чудомир е не само първокласен писател и художник, но и изтъкнат музеен и читалищен деец, краевед, преподавател по рисуване, журналист, редактор, общественик…
Чудомир е роден в село Турия, учи в Стара Загора; завършва Художествената академия в София; специализира в Париж; пътува из Италия, Австрия, Германия, Русия, Унгария, Полша, Румъния, Турция; желан е и непрекъснато канен за сътрудник в най-авторитетните столични издания; има близки лични и творчески контакти със знаменитости като Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Николай Райнов, Христо Ясенов, Георги Райчев, Елин Пелин, Гео Милев, Константин Щъркелов, Иван Хаджийски; притежава световна известност (негови разкази са преведени още приживе на двадесетина езика), но въпреки всичко това, никога не напуска задълго дома си в родния Казанлък и Долината на розите, оставайки през целия си живот близо до хората от този край, които са изворът на неговото творческо вдъхновение.
Изхождайки от разбирането, че докато сатирата е скалпел, хуморът е мехлем за раните, Чудомир има една доминираща художествена амбиция – със средствата на хумора да лекува човешките недъзи и обществените пороци. Неизтощим хуманизъм движи перото и четката му, когато търси опора върху българското и общочовешкото в характера на своите герои – земни, жизнени и мъдри като самата природа. Чудомировият творчески свят отдавна се е превърнал в мярка и ключ за проникване в българската народопсихология. Неговата представителна художествена изложба “Нашенци” през последните години гостува в редица европейски столици и се посреща като великолепен духовен посланик на България. Почти цялото творческо наследство на Чудомир се съхранява в Литературно-художествен музей “Чудомир” .
