Любомир Кабакчиев (1925 – 1986)
Започнал като любител на сцената на Народно читалище “Искра” в Казанлък, учил известно време право, веднага след завършването на Висшето театрално училище в София, Любомир Кабакчиев става член на първата артистична трупа в държавата – Националния академичен театър “Иван Вазов”, където за повече от три десетилетия разцъфтява яркият му талант. На сцената, в киното, в телевизията и радиото, той създава запомнящи се образи от българската и световната драматургия и е един от най-обичаните български артисти (“В полите на Витоша”, “Живият труп”, “Деца на слънцето”, “Братя Карамазови”, “Цената”, “Кой се страхува от Вирджиния Уулф?”). Великолепните резултати от преподавателската му работа се помнят в Националната академия за театрално и филмово изкуство и до днес. В продължение на 16 години (от 1970 година до смъртта си) Любомир Кабакчиев е председател на Съюза на артистите в България.
Професионалният театър “Любомир Кабакчиев” в родния му град Казанлък, както и улицата, водеща към тракийската гробница, носят неговото име.
