Онуфрий Попович Хилендарски (около 1790 – около 1865)
Светското му име е Богдан Минков. Роден е в известното с духовно-просветните си традиции казанлъшко село Енина. Като ученик при баща си – свещеник при енинската черква – той вероятно е държал в ръцете си станалия по-късно прочут старобългарски книжовен паметник от XI в. “Енински апостол” и това без съмнение е подхранило присъщия му в следващите години патриотизъм.
След допълнително обучение в Казанлък, през 1814 г. той става учител в родното си село, където преподава не на черковнославянски, а на говорим български език. През 1816 г. Богдан напуска Енина и заминава за Хилендарския манастир, където става монах с името Онуфрий. В Казанлък и Енина се връща за кратко през 1825 г. на път за Букурещ, откъдето на следващата година изпраща 40 000 гроша, събрани от родолюбиви емигранти и от лични спестявания за строеж на ново училище в Енина. В Казанлък Онуфрий се завръща още два пъти през 1830 и 1836 г., за да проповядва за независимост на Българската православна църква и става толкова популярен, че е предложен за епископ. През 1847 г. в Цариград се запознава с лидера на все по-засилващата се борба за независимост на църквата Александър Екзарх и от този момент посвещава всичките си сили на тази кауза. Точно Онуфрий Попович съставя на български и гръцки език (владее свободно още сръбски, румънски, турски и руски) молбата за строителство на православен храм в сърцето на Османската империя. Той е и първият свещеник в изградения като резултат от тази молба параклис “Свети Стефан”. Това е времето на тясно сътрудничество между него и Георги Раковски, Александър Екзарх, братя Тъпчилещови, Гаврил Кръстевич, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други знаменитости на борбата за църковна и национална независимост. Архимандрит Онуфрий умира в Хилендарския манастир, без да доживее победния край на тази борба.
Между значителните му книжовни приноси са двете знаменити стихотворения от 1850 г. “Стихове на баба Българка” и “Песен на българската църква в Цариград”, както и придобилата изключителна популярност дидактическа книжка “Духовний зрак”. От особено значение със съдържанието и стила си е и неговата забележителна “Автобиография”. На негово име има улица в родното му село Енина.
