Проф. Петко Ст. Стайнов (1890 – 1972)
Петко Ст. Стайнов е от знаменития род Стайнови, на когото Казанлък дължи в огромна степен своя индустриален и духовен престиж. Той учи правни и административни науки в Гренобъл, но завършва в Париж през 1911 година, след което специализира в Лайпциг. От 1923 година е преподавател, а от 1936 година – професор по административно право в Софийския университет. Бил е министър на железниците (1930-31) и министър на външните работи (1944 – 46), както и посланик на България във Франция (1934 – 1935) и има изключителни политически и дипломатически постижения. Той се утвърждава като безспорен авторитет от европейски мащаб по международно и административно право. От 1934 г. е член на Международния институт за публично право, а от 1935 – на Международния институт за конституционна и политическа история. Доктор е на икономическите и политическите науки на Парижкия университет (1914) и почетен доктор на Варшавския университет (1966). От 1942 г. е член на Българската академия на науките.
Петко Ст. Стайнов е между най-изявените юристи, публицисти и общественици на България.
