Роден в Казанлък. През 1920 г. завършва престижното Казанлъшко педагогическо училище и започва работа като начален учител в с. Оризово, Чирпанско. През 1922 г. се записва студент по философия и педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. След завършване на висшето си образование през 1925 г. като млад специалист се завръща в родния Казанлък като учител в Педагогическото училище. След двегодишна специализация по педагогика и психология в Колумбийския университет в Ню Йорк, още на американска земя започват заниманията му по сравнителна педагогика. От 1938 до пенсионирането си работи в СУ “Св. Кл. Охридски”. По-късно става ръководител катедра и директор на Института по педагогика към университета. През 1958 год. е избран за член-кореспондент на БАН. В творчеството му се очертават два периода: ранен – с трудове по педагогика, и по-късен и изключително плодоносен – с изобилие от публикации предимно на психологически теми. Не престава да твори до стотната си годишнина. Не на последно място трябва да се отбележи и неговата дарителска дейност: събира и дарява пари и стотици редки издания и ценни книги за някои библиотеки в България, включително и за библиотека “Искра”- Казанлък. Тои създаде една цяла епоха в българската и световната психологическа наука.
публ. на .. г.