Техническа инфраструктура и екология
Водоснабдяване
Поради богатите водни ресурси, на територията на община Казанлък са изградени няколко големи водоизточника. В района на с. Ръжена е изграден водоизточник “Ръжена”, състоящ се от 11 бр. шахтови кладенци в терасата на р. Тунджа, с общ експлоатационен дебит около 280 л/с. Водоизточник “Дунавци” се намира в землищата на с. Ясеново и Шейново осигурява питейна вода за девет села в общините Казанлък и Мъглиж и за град Стара Загора.
Град Казанлък се водоснабдява от вододайните зони:
- Търничене – 130-250 л/сек;
- Габарево – 12-60 л/сек;
- Сахране – 40-220 л/сек;
- Казанлък:
- централна помпена станция – 0-50 л/сек;
- Тунджа запад – 0-75 л/сек.
Водоснабдяването се осъществява посредством тръбни и шахтови кладенци и 3 броя дренажни водохващания. В гр. Казанлък са обособени 3 зони на водопроводната мрежа – висока, средна и ниска зона, които се захранват от четири напорни водоеми (за средната зона-два).
Качеството на питейната вода е добро и отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. на МЗ, МРРБ и МОСВ.
Град Крън е водоснабден посредством шахтови кладенци в землището на града, с общ дебит – 15-20 л/сек.
Град Шипкасе водоснабдява от 5 водоизточника с общ дебит приблизително 10 л/сек, който е непостоянен.
Селата Копринка, Бузовград, Розово, Овощник, Черганово, Кънчево и Ръжена се водоснабдяват от водоизточниците “Дунавци-запад”, “Дунавци-център”, „Сатма бунар“ и “Дунавци-изток”, посредством водопровод „Дунавци“- ф 630 мм.
За всяко от селата са изградени напорни водоеми и водопроводни мрежи с обща дължина 65 км.
Селата Горно Черковище и Средногоровосе водоснабдяват от шахтови кладенци в поречието на р. Тунджа, ПС и напорни водоеми, с общо водопотребление 49 000 м3/год.
Водопроводните мрежи са с дължина съответно 13.5 км и 17 км.
Селата Ясеново, Шейново, Хаджидимитрово, Енина, Долно и Горно Изворово и Голямо Дряновосе водоснабдяват от собствени водоизточници, предимно гравитачно. Дебитът на водоизточниците варира от 2-5 л/сек до 5-10 л/сек.
Всички 20 населени места в общината са водоснабдени. Няма недостиг на вода.Системата за водоснабдяване включва 23 бр. напорни резервоари, 9 бр. помпени станции и кула водоеми - 1 бр.
Канализация
В община Казанлък са изградени 166 км канализационна мрежа. От тях - 97 км в гр. Казанлък и 69 км - в 14 от останалите населени места, с различна степен на изграденост. Някои населени места имат само проекти на канализационна мрежа.
В гр. Казанлък канализацията е изпълнена около 95 %. Остават за изпълнение около 4-5 км в кв. „Крайречен“, кв.“Кулата“ и някои улици на града. предстои сключване на договор за финансиране от ПУДООС към МОСВ.
В процес на изпълнение е „Интегриран воден проект на община Казанлък. Етап 2: Реконструкция и модернизация на ГПСОВ Казанлък” към Оперативна програма „Околна среда“ „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 е.ж.” Целта е постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО по отношение на пречистването и заустването на битовите отпадъчни води на гр. Казанлък чрез модернизация и рехабилитация на ГПСОВ Казанлък.
В гр. Крън е изградена 8 км. смесена канализационна система. Колекторите са от бетонови тръби с диаметри от ф 300 мм до ф 800 мм. Посредством главен колектор и открит канал отпадъчните води се заустват в така наречената „Крива вада“, без пречистване.Предстои сключване на договор попроект „Изграждане на ВиК инфраструктура за агломерация Крън“ по ОП „Околна среда 2007-2013“.
В гр. Шипка има частично изградена смесена канализационна мрежа от бетонови тръби с ф 200 мм, ф 300 мм и ф 400 мм. Външният колектор на канализационната мрежа са зауства в съществуващ канализационен колектор Шейново-Казанлък. Необходимо е рехабилитация на канализационната мрежа и изграждане на нов колектор Шипка–Казанлък с по–голям диаметър, в който да бъдат заустени отпадъчните води на с. Шейново, с. Хаджидимитрово и гр. Крън. Всички тези отпадъчни водни количества ще постъпват в ГПСОВ за пречистване.
В село Бузовград изградената канализационна мрежа също е смесена, с дължина 14.5 км и за доизграждане -1.3 км. Тръбите са бетонови, с диаметри от ф 300 мм до ф 1000 мм. Отпадъчните води се заустват директно в р. Тунджа, без пречистване, с рискове за околната среда.
Село Овощник има напълно изградена канализационна мрежа – смесена, от бетонови тръби с диаметри от ф 300 мм до ф 1000 мм и отвеждащ колектор. През 2009 г. е изградена канализационна помпена станция (КПС) за довеждане на отпадъчните води в ГПСОВ. Тласкателят на ГПС е ф 200 мм с дължина 1500 м. За доизграждане има 1300 м.
В Село Черганово канализационната мрежа е изградена 95%, от бетонови тръби. Отпадъчните води извън регулация посредством открит канал се заустват в р. Тунджа. Необходимо е изграждане на канализационна помпена станция, която да препомпи водите до КПС Овощник, а след това - да постъпят в ГПСОВ за пречистване.
Село Шейново има частично изградена канализационна мрежа от бетонови тръби (до 2000 г.) и двуслойни полиетиленови, гофрирани (след 2000 г.). Отпадъчните води се заустват в колектор Шейново - Казанлък в този участък с диаметър ф 400 мм. Необходимо е доизграждане на канализационната мрежа.
В село Дунавци канализационната мрежа е изградена частично, от бетонови и полиетиленови тръби, с дължина 5 км. Отпадъчните води се заустват в обща септична яма югозападно от селото. Необходимо е доизграждане на канализационната мрежа и проектиране и изграждане на ПСОВ.
Село Хаджидимитрово има частично изградена канализационна мрежа, от бетонови и полиетиленови тръби, с дължина 6 км. Отпадъчните води се заустват в колектор Шейново - Казанлък. Необходимо е доизграждане на канализационната мрежа.
В селата Енина и Копринка няма изградена канализационна система. И за двете села са изработени проекти за изграждане на разделна канализационна мрежа като дъждовните води се заустват в реките, а битовите води посредством външен колектор се довеждат в канализационната мрежа на гр. Казанлък, а оттам до ГПСОВ за пречистване.
Останалите села - Ясеново, Горно Изворово, Голямо Дряново, Розово, Кънчево, Ръжена и Средногоровонямат изградена битова канализационна мрежа. Необходимо е проектиране и изграждането й в населените места и ПСОВ за всяко село.
Съществува градската пречиствателна станция за отпадъчни води /ГПСОВ/, разположена на 114 дка, която се намира до с.Овощник в непосредствена близост до река Тунджа. Довеждащият колектор към ГПСОВ “Казанлък”, както и главните градски колектори, са изцяло изградени.
Изградена е и “Колекторна промишлена зона”. Изградените пречиствателни станции и съоръжения за механично и химическо пречистване на отпадните води от предприятията работят сравнително добре. Предприятия със собствени пречиствателни станции за отпадна промишлена вода са: “Арсенал”АД, “Капрони” АД, “М+С Хидровлик” АД, “Катекс” АД.
Общо отпадъчните води, които постъпват в пречиствателната станция (битови и пречистени промишлени води) от град Казанлък са приблизително 13 млн.куб.м/г. В станцията водите се обработват посредством механично и биологично стъпало, като пречистените отпадни води се заустват в река Тунджа – ІІ категория приемник Утайките от ГПСОВ са 500 т. годишно. Пречиствателната станция е напълно автоматизирана и компютризирана. Нейната работа се следи и контролира от РИОСВ Стара Загора.
В момента към ГПСОВ - Казанлък се отвеждат отпадъчните води на гр. Казанлък и с. Овощник. През настоящия програмен период общината има инвестиционни намерения за изграждане на В и К мрежи в селата Копринка, Енина и Бузовград, чиито отпадъчни води ще се включат в ГПСОВ. На по-късен етап се предвижда още реконструкция на довеждащият колектор – гр. Шипка–гр. Казанлък. Той събира водите от четири населени места – гр. Шипка, гр. Крън, с. Шейново и с. Хаджидимитрово, които също ще бъдат включени към капацитета на ГПСОВ.
Електроснабдяване
Основен източник на електроенергия за общината е националната електроенергийна система, посредством няколко районни подстанции с трансформация на напрежението 110/20 кV. Това са подстанциите “Казанлък” 1 и 2, подстанция “Хидравлика”, подстанция “Шейново” и подстанция “Крън”. Повечето от подстанциите са свързани двустранно в мрежата 110 кV, с оглед сигурност и качество на електрозахранването.
Изграждана в период с големи промишлени товари, електроенергийната система в общината е добре развита и оразмерена да поеме по-голямо натоварване от съществуващото. Трафопостовете и електроразпределителната мрежа осигуряват необходимата мощност и аварийно захранване. Всички населени места са електрифицирани. Проблем обаче е амортизираната електроснабдителна мрежа НН в някои населени места, където е крайно наложително частична промяна на ел. проводници. В недобро състояние е и уличното осветление.
Възобновяеми енергийни източници
В област Стара Загора съществуват добри условия за изграждане на електрически централи от ВЕИ и областта се нарежда на осмо място в страната с 3,7% от инсталираните ВЕИ мощности. Най-много мощности от ВЕИ са изградени в община Казанлък-повече от половината от мощностите на ВЕИ в област Стара Загора.
Традиционно, водната енергия е усвоена най-рано, като ВЕЦ “Енина” с мощност 1.02 MW е изградена на водите на река Енинска,. В подножието на язовир “Копринка” е построена ВЕЦ “Копринка” с мощност 7 MW , която ползва денивелацията на водите му.
Основните мощности на ВЕИ в общината са от вятърна енергия. ВтЕЦ "Ветроком", с мощност 50 MW е изградена през 2010 г., а ВтЕЦ "Контакт консул", с мощност 22.5 MW е изградена през 2012 г. Мощността на двете централи на вятърна енергия, изградени в село Енина, представлява 90 % от общо инсталираните мощности на ВЕИ в общината.
Останалите централи са на слънчева енергия, изградени предимно през 2012 г. в землищата на град Казанлък, село Овощник и с. Черганово.
В община Казанлък се усвоява и енергията на топлата минерална вода. В района на с. Овощник има находище на топла минерална вода с действащи 5 геотермални сондажа.
Газоснабдяване
По данни на „Сити Газ” до май 2013 г., на територията на община Казанлък, през землищата на с. Ръжена, с. Черганово, с. Овощник, гр. Казанлък, с. Бузовград, гр. Крън, с. Хаджидимитрово, с. Шейново, с. Дунавци, с. Ясеново и с. Голямо Дряново са изградени над 34 км разпределителни газопроводи.
В гр. Казанлък има изградена над 37 км газоразпределителна мрежа, с повече от 600 отклонения за захранване на промишлени, обществено-административни и битови потребители. С така изградената мрежа и отклонения се дава възможност за захранване с газ на цялата промишлена зона и обществено-административните обекти в общината. На по-следващ етап се предвижда и газифициране на градовете Крън, Шипка и село Енина.
Телекомуникационна инфраструктура
Община Казанлък има добре развита телекомуникационна инфраструктура и достигаща до всяко селище автоматична телефонна мрежа, чиято цифровизация е напълно завършена. Включена е в изградената оптична система в България, която осигурява отлични възможности за комуникация, отговаряща на международните стандарти.
Според проучване на Cisco, България е на 5-то място в света и на 3-то в Европа по скорост на интернет връзката. Оптично и ADSL покритие са най-популярните избори по отношение на достъпа до интернет. В Казанлък има високоскоростно 4G покритие. Интернет достъп в община Казанлък предлагат големите национални оператори, както и няколко местни доставчици на интернет услуги. Покритието е много добро. Градът има добра инфраструктура за достъп до оптичен интернет. Цялата територия на общината има покритие с мрежата 4G и 3G за пренос на данни. От 2020 г. на територията на община Казанлък има изградена WiFi мрежа от общо 20 точки на обществени места.
След окончателното изключване на аналоговия сигнал, само малка част от жителите нямат достъп до цифрова телевизия поради недостатъчно покритие на цифровия сигнал-степента на цифровизация на територията общината е над 99 %. На територията на общината има няколко доставчици на телевизия и интернет като Булсатком, Настек, Виваком, А1 и Теленор. Степента на покритие на общината от мрежата на мобилните оператори А1, ТЕЛЕНОР и ВИВАКОМ е пълна.