ОБЩИНА КАЗАНЛЪК 1878 - 1944 Г.
Общината като първа основна клетка в държавния организъм е играла и ще играе важна роля в обществения и държавен живот на страната ни. Още преди Освобождението от турска власт, тя развива активна дейност, като орган на местното самоуправление. Допринася за интензивен духовен и културен живот за откриване на училища, създаване на читалища, построяване на църкви и др. До Освободителната Руско-турска война 1877/78 г. Белидието (градско управление) е основната управленческа система и в Казанлък. По-скоро то е събрание на турските градски нотабили-бейове и аги без да са изборно учреждение.
Непосредствено след войната Временното руско управление сформира в Казанлък привременен градски съвет. Само след два месеца се прави управление по избор от четирите махали на града. Махленските кметове имат за задача да изпълняват ролята на избирателни колегии или избирателни комитети. През 1878 г. изборът на градски съвет е в състав: Добри Ганчев Кехайов – председател, Христо Груев – касиер, Мильо Радев, Христо Христов – секретар. Първите задачи, които общинските съвети си поставят и решават са: 1.Квартирен проблем - за настаняването на руските войски. 2. Устройване на руски болници. 3. Запазване и стопанисване на турските имоти. 4. Събиране статистически данни за населението. 5. Прави се много и за хигиенизирането на града. На 20.04.1878 г. се взема решение за именуване на улиците на града.
С Прилагането на Източнорумелийския закон след Берлинския конгрес се слага началото на едно действително общинско самоуправление. Градският съвет се избира направо от населението, а не от махленските кметове и стареи, както е ставало по време на временната руска окупация. Първият градски избор става на 6.02.1880 г. Градът е разделен на девет отдела от които се избират по един съветник. Избрани са: Никола Самев - кмет, Михаил Манчев и Захари Тотев - помощници за три години. Нов общински избор се прави през 1883 г. През 1883 г. за пръв път се гласува общински бюджет. От този момент се действа сериозно и по благоустройството на града, работи се и за изготвяне на регулационен план. Общината поема грижи и по просветното дело, по санитарната и лечебната част. Прави се много и по залесяването на градската кория - югозападно от града към река Тунджа.
Непосредствено след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. в Казанлък се извършват преобразования в общинската дейност. През 1886 г. ІV-тото Народно събрание гласува законопроект за общинско управление, който цели да гарантира реалното приложение на самоуправлението в живота и дейността на общината, предписвайки следните изисквания: 1.Пряко избиране на общинския съвет, кмета и неговите помощници от населението чрез свободни и независими избори. 2. Демократичен характер имат и нововъведенията чрез които се разширява кръга на разглежданите и решаваните от общинския съвет важни за управлението на общината въпроси. 3. Именно на Общинския съвет като колегиален орган на общинска власт, а не на кмета се поверяват вземането на най-важните решения. За кмет след Съединението е избран Стефан Енев. В Общинския съвет влизат Илия Стоков, Филип Колев, Иван Тавукчиев, Павел Петков, Петко Орозов, Христо Касев, Тодор Томанов, Иван Генев, Христо Христов, Ст.Пенчев, Никола Гунев, Ахмед Калфа Ширинов и Мехмед Пачаръз. Управлението е до 1890 г.
До 1908 г. изборът за общинско ръководство е по мажоритарната система и Казанлък се управлява от хомогенни еднопартийни съвети. През 1908 г. в съвета влизат избраници от четири партии – Народна, Прогресивно-либерална, Социално-демократическа и Радикална. За кмет е избран Константин Бозвелиев. С влизането в сила на пропорционалната избирателна система, в Казанлък в Общинския съвет имат представители всички по-значими партийни групировки. Общинските съвети допринасят за построяването на училища и решаване на здравни проблеми.Началото на изграждане на паркове и градини в Казанлък се слага през 1893 г. През 1899 г. се изработва трети план за благоустройство от инж. Ненов. В града е изградена пожарна кула през 1906 г. Много важен момент от благоустройството на Казанлък е поставянето на началото за изграждане на модерен водопровод. Това става през 1909 г. Той е завършен окончателно през 1920 г. Правят се и важни постройки на обществени магазини. (За Общинските съвети и кметове от Освобождението до 1926 г.-виж Казанлък в миналото и днес, т.ІІІ, от с. 239 до с. 245).
В годините 1926 – 1944 г. населението на град Казанлък нараства със сравнително бързи темпове и това става не само с естествения прираст – ра –ждания,но и със заселванията на много граждани от съседните селища и различни краища на страната, а също така с установяването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Увеличаването на населението се дължи очевидно на икономическите промени в града.Появата на нови фабрични предприятия привлича населението, което тук може да намери сравнително добро препитание.Този бърз прираст обаче се отразява на битовите и социални условия на живот в града,а това рефлектира и върху дейността на общинско - то ръководство.
ТАБЛИЦА ЗА РЪСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ГРАД КАЗАНЛЪК
ЗА ПЕРИОДА 1926 – 1940 г.
|
Години
|
Население
Брой
|
Родени
|
Починали
|
Преселени
|
Изселени
|
1926
|
11780
|
245
|
176
|
382
|
110
|
|
1928
|
273
|
222
|
211
|
67
|
||
|
12500
|
275
|
247
|
327
|
117
|
|
1935
|
15276
|
344
|
230
|
215
|
151
|
|
1936
|
15629
|
366
|
216
|
412
|
209
|
|
1940
|
18459
|
331
|
203
|
В бр. 32 от 1925 г. Иван Колинкоев прави едно критично описание на Казанлък:”Благоустройството на града върви бавно. Строежът на нови обществени постройки са много малко и то само в центъра.Всички главни и второстепенни улици стоят без тротоари и бордюри. Градът се развива на рядко изобилие на вода,но тя е пусната по един анархистичен начин да се разлива и тече необуздано по всички негови посоки,като на много места се пресича и затруднява движението в града. Улиците и площадите са непочистени. Коритото на р.Старата река е изпълнено с боклуци....”В описанието са написани и положителните страни в развитието на града-електрифициране от Енинската електроцентрала, изграждането на парк “Розариум" , свързването на града с ж.п.транспорта с откриването на ж.п. линията Казанлък-Тулово-1922 г.и др. Липсата на регулационен и нивелационен план за град Казанлък допринася за тази нерадостна картина. Според закона за благоустройството от 1911 г.градът е трябвало да разполага с такъв до 1914 г. и с по-подробен до 1918 г. Войните 1912-1918 г.попречват на изготвянето му, а без него е невъзможно устройването на домове, улици, площади, пазари, градини, паркове, игрища и др.Това са основните моменти –жалоните върху, които се гради работата на общинските ръководства. Благоустройствената и социалната им политика определят тяхната тежест и авторитет пред казанлъшкото население. Съгласно чл. 53 от Закона за избиране на общински съветници и училищни настоятели е избрана комисия, за да подготви изборите за 14.ІІ.1926 г. Една голяма морална и обществена придобивка за България и частно за Казанлък е въвеждането на пропорционалната система в общинското самоуправление, която дава възможност на всички по-значителни политически групировки да се представят в него. Казанлъчани избират за общински съветници: Дечко Христов Христов, Петко М.Райнов, Бойчо Иванов Стоянов, Ангел Димитров, Минчо Илиев, Димитър Скордев, Еню Боршуков, Руси Стоянов, Александър Орозов, Драгия Драгиев, Тодор Чорбаджиев, д-р Н.Чирпанлиев и Константин Бозвелиев. Съгласно чл.21 от закона за градските общини, общинските съветници избират кмет и помощник кмет. От присъстващите 12 общински съветници са пуснати 11 бюлетини от които за кмет Петко Райнов и за помощник кмет Бойчо Стоянов са гласували 7. Пуснати са 4 бели бюлетини. Петко Райнов и Бойчо Стоянов са представители на политическата групировка Демократичен съюз. На това първо заседание на общинското ръководство се избират комисии по съответните ангажименти: финансова комисия, комисия по продоволствието, комисия по благоустрояването- водопроводна мрежа, улици, сгради и др., комисия по трудово – земеделските стопанства, социална комисия за списъците на бедни и за подпомагането им по квартали, комисия за изработване на правилника на вътрешния ред, за провеждане на заседанията на общинския съвет и постоянното присъствие.
Доходите на общината се набавят от Интизап-продажба на едър добитък, сергийно право, кръвнина-продажба на месо, такса за печат върху картите за игра, отдаване под наем месарските магазини до Зеления мост, наем от баните при Овощник и Горно Паничерево (Ягода). В края на всяка година или в началото на следващата се провеждат търгове за отдаване под наем на тези обекти.
Още в края на 1926 г. се поставя въпроса за постройка на хали – покрит пазар. За целта Петко Райнов поставя и въпроса за гласуване на заем от 1500000 лв. от Популярна банка. Избрана е и комисия да проучи този проблем при решаването на който до голяма степен ще се подобри и финансовото състояние на общината (от наем от приходите на щандовете на покрития пазар). Взема се решение той да бъде отдаден на концесия в срок от 10 години на Популярна банка за сметка на Казанлъшката община (до окончателното му изплащане). Средствата за мястото на постройката – 800 лв. на кв.м. – площад Борис ІІІ, също заплаща общината. Ръководството на строежа се поема от двама представители на общинското ръководство – Дечко Христов, който в случай на отсъствие да бъде заместен от Бойчо Стоянов и общинския инженер Генчо Иванов и двама представители от банката. Те заедно с архитекта имат за задача да изготвят проекта.
След дълги дебати е упълномощен кметът Петко Райнов да подпише договора с електрическо акционерно дружество “Победа”представено от Генчо Стайнов от 1.ІV.1926 г.до 31.ІІІ.1930 г. Договорът се подписва при условие да не се увеличават цените на уличното осветление, на жилищата и заведенията през договореното време и при спор между граждани.
Градоустройството на Казанлък е една от основните задачи на Общинското управление, който по един или друг въпрос неизменно присъства в заседанията му – водопровод, благоустрояване на улици, сгради, бани и др. Голям проблем за града през този период е градския водопровод. Съветът решава да се изплатят на инж. Щерьо Дамов от София 6000 лв.за проучвания по дефектите на водопроводната мрежа. За благоустройството на Казанлък и неговото разхубавяване се създава комитет, който разработва устав за тази цел. Да действува самостоятелно и да подпомага инициативите за благоустройството на улици, площади, градини, паркове, исторически и туристически местности, паметници, чешми и фонтани. Да съдейства за запазването на стари ценни исторически и архитектурни сгради. Да съдейства и да дава инициатива за поставяне на паметни плочи за исторически събития. Да съдейства за разширяване на съобщителните средства. Да се грижи за поддържане на чистота и комфорт в гостилниците и хотелите на града. Предвижда се средствата на комитета да се осигуряват от продажба на пътеводители, картички, билети, вестници, концерти, веч.
За град Казанлък се утвърждава и благоустройствен правилник с указ №162 от 12.ІV.1928 г. Според него разширението на града трябва да стане на север между р.Абаята и р. Старата река до резервоара на градския водопровод, на изток до Касмера, а на юг до индустриалния квартал. Съобразно това Общината трябва да изготви регулационен план. Членовете 3, 4 и 5 от правилника определят квартали, улици или част от улици за чаршийски. Според този план дворните места не могат да бъдат по-малки от 200 кв. м. и с лице 8 м. Всички индустриални заведения – фабрики, работилници, табахни трябва да се строят според категорията в определени зони. След влизането в сила на правилника за благоустройството на града се предвижда улиците да се правят според съвременните изисквания, като се посипват с начукан чакъл, пясък и се отъпкват с валяк. Започва се поставянето на бордюри от гранитен камък от чаршийската улица “Отец Паисий”-със средства на общината и гражданите. Шосират се и главните артерии на града,които свързват изходните пунктове - шосе “Цар Освободител” и “Иван Хаджиенов”, бул. ”Иван Вълков”, ул. ”Скобелевска” (Жабовия сокак) за Шипченското шосе, ”Христо Ботев”, ул.”Искра” и ул.”Отец Паисий” (чаршията). Продължава изграждането на шосета на ул.”граф Игнатиев” към Зеления мост. Привършена е ул.”Търговска” - Житния пазар. Предвиждат се ремонти на площад “Цар Борис ІІІ”.
Общинското ръководство поставя въпроса за изграждането на Общински дом . Предвижда се изграждането му да стане на площад “Борис ІІІ” на площ 648,40 кв.м. На 9.VІІ.1928 г. Разисква се и един много важен за града въпрос-предложението на Кузма Чеков-индустриалец от град Пловдив, за отпускане на безплатна общинска земя-25 дка. за постройка на модерна фабрика на Българо-френско дружество за коприна. Предвижда се в нея да работят около 1000 работници от града.Имайки предвид, че такава голяма част от населението на града ще намери препитание, Общинското ръководство решава да отпусне исканата земя при много изгодни за българо-френското дружество условия. Отпуща 16 дка. земя южно от гарата по посока шосето Казанлък - Чирпан. Социалната комисия към общината прави много по актуализиране на списъците за бедни в града. Още на първите заседания ръководството поставя и жизнено важния за бежанците и безимотните въпрос за оземляването. Общинското ръководство приема и правилник за Общинската санитарна служба. То издържа общинска градска лечебница (общинска амбулатория) със старши и младши градски лекари, старши медицински фелдшер, санитарен фелдшер, санитарен пристав по чистота, разсилен към лечебницата, гробар и ветеринарен фелдшер, който завежда Ветеринарната служба. В правилника са посочени всички права и задължения на общинската амбулатория.
Изборите за общински съветници в Казанлък на 10.ІІ.1929 г. отново завършват с победа за групата на демократическия сговор.За общински съветници са избрани:Дечко Христов Дечков,д-р Н. Чирпанлиев, Дончо Петков, Петко Райнов, Мехмед Зехи Хасанов, Бойчо Стоянов, Кольо Кадиев, Константин Бозвелиев, Никола Дервенски, Иван Николов Рилски, Стефан Петков Александров, Петко Орозов, Иван Енев и Стефан Ковачев. След тайно гласуване за кмет е избран Петко Райнов -7 бюлетини, а за помощник-кмет - Бойчо Стоянов с 9 бюлетини - и двамата за втори мандат.
В изявлението си пред казанлъшките граждани, Петко Райнов посочва, че в предишния мандат не се е ръководил от специална програма, а от належащите нужди на града. За втория си мандат той начертава основните задачи пред общинското ръководство: 1.Сключване заем, който може да се гарантира от общината и да се употреби за общински дом, канализация, китониране на улиците и др. 2. Да се построи покрит пазар за животни,като се поднови оградата. 3.Да се изработи нивелационен план и коригира част от коритото на р. Старата река. 4.Да се доставят водопроводни тръби за крайните квартали и за там,където липсват такива. 5.Да се построят общински складове за бензин вън от града. 6.Да се открие дневна детска градина за деца,чийто родители ходят на работа. 7.Да се направи ново преброяване на града, за да се докаже, че населението е над 12500 души и може да се открие трета-общинска аптека (градът разполага с две частни аптеки).8. Да се продължи работата по водопровода, залесяването на Токмакла алан, разширяване на електромрежата, приготвяне планове за общински дом, проучване на минералните бани при Овощник и др.
Положени са големи усилия за откриването на трета общинска аптека в града, като чисто общо стопанско предприятие. Сключва се 600000 лв. заем от Популярна банка, приема се технически, финансов и стопански план.
Общинското ръководство гласува бюджета за 1930-1931 г., като редовите приходи възлизат на 5720000 лв. с 900000 лв по-малко от предишния бюджет.
Тежката стопанска криза, която страната изживява не позволява да се правят никакви увеличения.Общината е принудена да работи при намалени доходи. С наличните средства тя предвижда построяването на покрит пазар за добитък на Съралан, като приема плановете на арх. Димов за постройката. Част от средствата са предвидени за изплащането на парцелите, предвидени за общински дом. Продължена е работата по градския водопровод. Закупени са 2000 м.водопроводни тръби предвидени за Бежанския квартал, за пазарището за добитък и др. Планът за трудовата повинност в града също е свързан с благоустройството му. 1. Зариване изкопа за водопровода. 2. Корекция на част от коритото на р.Старата река. 3. Очертаване и нивелиране улиците в индустриалния квартал. 4. Нивелиране и настилка на ул. "Рила". 5. Изкоп и заравяне на водопроводните тръби в Бежанския квартал. На заседание на общинското ръководство на 4.ІХ.1929 г. инж. Генчо Иванов докладва изготвените условия за отдаване на предприемач нивелацията на града.Този проблем е от изключително значение за благоустройството му. Друга голяма задача с която се заема общината с кмет Петко Райнов е проучвателната работа свързана с минералните бани при Овощник. За реализирането й е поканен инж. Павел Петров от София.
Направени са промени в ръководния състав на общинската санитарна служба. На 24.ІІ.1931 г.на мястото на старши общински лекар д-р Гюлмезов е назначен досегашния младши лекар д-р Христо Михайлов. За младши общински лекар е назначен д-р Георги К.Чернев. Вакантната длъжност ветеринарен лекар на общината заема д-р Христо Генев.
На изборите за общински съветници на 14.ІІ 1932 г. са избрани: Костадин Мазнев, Драгия Дечев Драгиев, Костадин Крачанов, Гавраил Манолов, Асан Мемишев, Христо Костов – Елховеца, Костадин Атанасов Минчев, Стефан Ковачев, Йовчо Колев Йовчев, Иван Стоянов Скерлев, д-р Н.Чирпанлиев, Дончо Петков, Константин Бозвелиев и Христо Чешмеджиев. При избора за кмет са пуснати 14 бюлетини- 6 от тях за Костадин Мазнев и 3 за Христо Чешмеджиев. За помощник-кмет - 6 бюлетини за Христо Костов – Елховеца и 1 за Гавраил Минков. За кмет на града е избран Костадин Мазнев. За помощник-кмет е избран Христо Костов – Елховеца, също със 6 бюлетина. Изборите са спечелени от групата на партийната коалиция Народен блок. Костадин Краянов - неин представител заявява че тя излиза с платформа която ще се отстоява. Той заявява че, също ще служи на трудещите се маси и ще работи за народа, но за тази цел ще използува капитала за градивна работа.
При обсъждането на бюджета за 1932-1933 г. новото общинско ръководство посочва, че той е отново зависим от стопанската и финансова криза, под която се огъва българския данъкоплатец. То предвижда два нови параграфа към общия бюджет: 1.Данък върху метър плат и конци от текстилните предприятия, намиращи се на територията на общината и второ 500 лв. Такса на луксозно куче, хрътка, ловджийка.
Общинският инженер прави доклад на комисията по благоустройство за разпределяне улиците и площадите на категории за определяне регулационните тегуби и чаршийските парцели. Продължава работата по градския водопровод. След доклада на инж. Лисичков-началник на водоснабдителното бюро в град Стара Загора и изчисленията на общинския инженер се взема решение да се приготвят нужните помпи и съоръжения и се започнат проучвания за новия кладенец.Трябва да се изкопаят два кладенеца и да се черпи вода по-малко, за да не се изтощава басейна, да се проучат нови места за водохващане - м. Абаята или Кайнарджа. Въпреки ограниченията, които се налагат от липса на средства, кметът Костадин Мазнев предлага няколко инициативи, които да се реализират през настоящата бюджетна година: 1. Довършване на пазарището за добитък, защото един покрит пазар ще бъде посещаван от търговци и това ще се отрази на приходите на Интизапа. 2. Предвижда се работа и по нивелацията на града, без която е невъзможно благоустройството му. 3. Предвижда се закупуване на помпа поливачка, която освен за поливане на улиците на града ще служи и за пожарна. 4. Доставка на водопроводни тръби за монтиране на двойни такива от резервоара до града. 5. Направа на бюфет в градската градина - една необходимост и обект за приход. 6. Осигуряване жилищни помещения за чистачните команди и баня. Направени са 640 клеонажа-плетове за спиране на наноси от поройни течения. Построени са 6 баража, една подпорна стена и 14 прага възлизащи общо на 285 куб.м. каменна зидария. За всички гореизброени работи са употребени 37800 трудови надници от трудовата повинност. Пороищата в Казанлъшка околия са заглушени. Освободени са от тях 50000 дка обработваема земя, която се обработва от стопаните си.
На 19 май 1934 г. Военният съюз извършва преврат и с лекота овладява властта в страната. Новото правителство с министър-председател Кимон Георгиев започва една тотална промяна на старата система на управление. Народното събрание е разпуснато. Много силен удар е нанесен върху местното самоуправление, от който то не може да се възстанови до 1944 г.На градските и селските кметове е поверена почти цялата власт.Те са назначавани и подчинени на централната администрация.От тях се изисква да бъдат със завършено висше гражданско или военно образование.
След 19 майския преврат 1934 г. и в Казанлък също се извършват промени в местното общинско управление. В салона на Ученолюбива дружинка “Искра” съгласно чл.51 от наредбата за градските общини и Окръжно № 12880 от 1.ІХ.1934 г. на Министерството на вътрешните работи и народното здраве се конструира Казанлъшкият общински съвет в състав: Гурко Серафимов – кмет, Гуню Ст.Гунев – помощник кмет, П.Бакоев-директор на Реалната гимназия в града, протойерей Петър Тенев-духовно лице, д-р Т. Бургоджиев - казанлъшки околийски медицински лекар, д-р Ст.Бояджиев - околийски ветеринарен лекар Георги Семов - казанлъшки участъков инженер и Иван Константинов – представител на кооперациите в общината. Кметът Гурко Серафимов разглежда новата наредба за градските общини. Той разяснява, че половината от съветниците се назначават, а другата половина ще бъдат избираеми след изработването на избирателния закон. Поради това, че в Казанлъшкия край е развито скотовъдството и овощарството и горите, съветът ще се попълни с агроном и лесничей. Общинският съвет гласува бюджета на общината, на училищното настоятелство и на стоковедния фонд. Винаги при нужда може да свика 1/3 от гражданите. Той добре изяснява правата и задълженията на кмета и помощник кмета и на общинския съвет. За изпълнение на правата на Общински съвет в града са избрани кметът Гурко Серафимов, помощник кмета Гуню Гъдев и Иван Константинов - представител на кооперациите.
Избират се комисии със съответните ангажименти:
1. Комисия по трудово-земеделските стопанства- за член Г.Гъдев - агроном.
2. Скотоведна комисия-членове ветеринарния лекар д-р Бояджиев и Г.Гъдев.
3. Училищно настоятелство-член Бончо Василев-адвокат.
4. Комисия,която да управлява всички книжа,договори, решения относно предприятия до 500000 лв.: членове П.Бакоев, участъковия инженер Г.Семов и агронома в града.
Постоянното присъствие в общината, като има предвид, че за доизкарването на каптажа на минералните бани при Овощник, за изграждането на сграда при баните, за довършване на водопроводната мрежа, направата на мост на р.Старата река, корекция на коритото и благоустройството и благоустройството на града, са необходими допълнителни средства, които не могат да се покрият с редовния бюджет. Необходимо е сключването на заем от 5 000 000 лв.
Инж. Павел Петров продължава работата при баните - Овощник. Министерският съвет разрешава на Казанлъшката община сключването на 3500000 лв.заем за 8 години от Казанлъшка популярна банка за постройка на нова баня при Овощник. На 30.VІ.1935 г. става освещаването им. За тях са употребени 2000000 лв от заема.Останалите средства са разпределени: за водопроводната мрежа-800000 лв, за хладния басейн на баните при Горно Паничерево -200 000 лв., с остатъка от 500000 лв се изплаща дългът към Популярна банка от заема за покрития пазар (хали).
В резултат от единодушното настояване на общинско ръководство и гражданите на Казанлък, Министерския съвет по доклада на министъра на Народната просвета, да се открие в града гимназиален клон с VІ, VІІ, и VІІІ гимназиални класове.Това е първата стъпка за възстановяването на петдесет и три годишната гимназия в града. На заседание на 15 юли 1935 г на общинското ръководство се взема решение за изграждане на ново основно училище в града- около "Розариума".
Гласуваният бюджет за 1936 г.е 8 907 913 лв. Същата година Казанлък е обявен за образцов град, в който ще се изгради и образцово старопиталище в бившата спиртна фабрика - дарена от Д.Папазов. Новото ръководство продължава с бързи темпове работата по благоустройството на града. След утвърждаването на плана по водопроводната мрежа в София, се пристъпва към прокарване на тръби, там където е необходимо.За осигуряване на вода и в сушавите дни се прави нов кладенец с 25 л.в сек.вода. Полага се успоредна тръба на водопровода от резервоара до околийското инженерство. Работи се и по благоустройството на улиците на града. Открити са и са регулирани 7500 кв.м..На даденото от общината място за Военен клуб, читалище и музей се строи монументална сграда, която действително променя вида на центъра на града.Общината подпомага и постройката на гимназия в града със 180000 лв.
Прави се основен ремонт на Куленското и Калпакчийското училища.В с.Копринка, което от 1934 г. е към Казанлъшката община са открити две улици и се прави план за ново училище.
Общината сключва договор с АД “Победа” за електроснабдяването на града, който влиза в сила от 16.ХІ.1936 г. и е за 25 години. АД “Победа” дава на общината 240000 лв. за строителство на детско летовище при с. Горно Изворово. В Казанлък окончателно е изградена и Пожарна. Закупена е помпа на стойност 500000 лв. Окривя се помещение и гараж за същата.
На 18.І.1937 г.е публикуван новият избирателен закон за общински избори, според който кандидатурите за общински съветници трябва да бъдат поставяни еднолично, а не от партийни организации. Увеличава се и образователния ценз на кандидатите, които трябва да са мъже над 30-годишна възраст. Утвърждаването им се възлага на кмета, за да е гарантирана лоялността им към властта.
В Казанлък на 7.ІІІ.1937 г.от 4324 гласоподаватели мъже гласуват-3711-88%.,а от 4033 жени-гласуват 1654 или 46 %, като се има предвид, че за тях гласуването не е задължително. Избраните общински съветници са: І-ви район-
Тодор Клисуров-търговец, ІІ-ри район – Стоян Захариев - чиновник, ІІІ-ти район
Бойчо Стоянов - търговец-бакалин, ІV-ти район - Петко Сапунджиев - търговец, V-ти район - Димитър Попов - търговец-книжар, VІ-ти район - Кольо Кадиев -бакалин-кръчмар, VІІ-ми район - Васил Владков, VІІІ-ми район - инж.Христо Иванов - пенсионер, ІХ-ти район - Драган Драганов, Х-ти район - Димитър Атанасов Венков-счетоводител, ХІ-ти район - Дочо Ангелов - търговец, ХІІ-ти район - с.Копринка - Стоян Иванов Чапразов - земеделие. За кмет на града е назначен Гурко Серафимов, а за секретар - Г .Михайлов.
В този си мандат общинското ръководство прави петгодишен план за бъдещата си работа, който е изработен от комисия. Планът е плод на дълги проучвания и съгласуване след 16 заседания на комисията. Набелязани са седем групи задачи: І. Санитарно-хигиенни, ІІ.Благоустройство, ІІІ. Културни нужди, ІV. Просветно дело, V. Социални нужди, VІІ . Администрация и финанси. Планът е правен без да се държи сметка за финансовите възможности на общината.
Всички общински бюджети си приличат като две капки вода, твърди кметът на град Казанлък Гурко Серафимов и всички завършват с дефицит, поради непълно постъпване на предвидените приходи. С редовния бюджет на Казанлъшката община голяма и творческа работа не може да се направи.
За реализирането на големите замисли, свързани с благоустройството, разкрасяването на града, създаването на стопански печеливши за общината обекти, социални придобивки са изисквали винаги сключването на заеми. Също със заем от 3 000 000 лв от 1937 г.е построена кланицата, която е оборудвана с хладилни инсталации и клинични съоръжения.
При умелото усвояване на бюджетните средства, част от заемите, и трудовата повинност в града, са направени значителни промени и на улиците, площадите и пазарищата.Открити са нови улици и са урегулирани стари с площ 10 350 м. Поставени са каменни бордюри край тротоарите по главните улици с обща дължина 2 600 л.м. Шосирани са улици с обща квадратура 9250 кв.м.
По искане на Районния кооперативен съюз, общината приема да му се отпусне 1642 кв.м. площ за изграждане на Консервна фабрика - западно от Чирпанското шосе в Индустриалния квартал-даром. По този начин общината съдейства за бъдещото по-разумно използуване на плодовете на градинарството и овощарството в района, а така също и за препитанието на хората, които ще работят там. Община Казанлък подарява собствени места за постройка на Подофицерското дружество “Бузлуджа”, на Туристическо дружество ”Орлово гнездо” до Розариума, за колодрума на колоездачно дружество “Лястовица” за ловен парк на ловното дружество "Сокол”, за детско игрище - 40 дка от старите гробища за стадион на спортните организации. Общината дарява и място за хирургичен павилион при болницата. Гурко Серафимов дава интересни идеи за набавяне на средства, които да допълват бюджета на общината. Той посочва, че населението се е увеличило значително в продължение на 20 години, но това не се е отразило съществено върху облагаемите обекти на общината. Това естествено се отразява на обслужването в благоустройствено, хигиенно, просветно и здравно отношение.Идеята на Гурко Серафимов е, Казанлък, като град с военна индустрия да се смята за граничен (граница от горе) , подобно на градовете Есен в Германия и Тулон във Франция. При това положение да му се отпуска сума - приход към общината, която ще се използува за благоустройство на града и създаване на удобства за неговите граждани.
През месец май 1939 г.за кмет на Казанлъшката община е назначен Иван поп Димитров - юрист. Пристъпва се към гласуване на бюджета за 1940 г. - 11 301 781. За бъдещата дейност новото ръководство предвижда също сключването на заем - 5 800 000 лв с 4% лихви за 30 години . Обстановката, при която ще работи общината непрекъснато се усложнява-.втората световна война бушува в Европа.
Продължава благоустрояването на улиците на града. Настилат се тротоарите с каменни и базалтови плочи.В изложението си за ремонт на улиците, инж. Г.Иванов подчертава, че предварително трябва да се извършат всички канализационни работи по утвърдения план от 1937 г. Нивелационният проект на града е разгледан и изложен за обсъждане от гражданите. След някои възражения, той е изпратен в Министерството на ОСП и благоустройството. Закупени са 6350 л.м водопроводни тръби на стойност 2 200 000 лв. Очакват се да пристигнат 560 водомера, първата партида от поръчаните 1650.
За 1941 г.общината гласува бюджет 15430037 лв. - приходи, които увеличават данъчното бреме. Данък сгради от 286000 през 1938 г.е увеличен на 700 000 лв., поземлен данък от 126 000 – на 315 000 лв, такса смет от 313 000 на 931 000 лв. - 3,5% от оценката на сградите. Бюджетът за 1942 г. е приет в рамките на 18 400 000 лв. Приема се въпреки стегнатата разходна част, предвид измененията на закона за финансово облекчаване на общините, обнародван на 2.І.1942 г.З а глобално решаване благоустройствените проблеми на града, общинското ръководство решава, че в 10-годишен срок трябва да се изготви градоустройствен план по закона за градоустройството. Веднага след това да се изготви и регулационен план. На 14.VІІІ.1942 г. инж. Нено Драгиев, казанлъчанин, работещ в Министерството на благоустройството, прави разяснение за изготвянето на бъдещия градоустройствен план за град Казанлък. Поради факта, че градът е обявен за образцов и на територията му има важни стопански предприятия, инж. Драганов предлага планът да се изготви в Министерството на благоустройството. С това общината ще бъде облекчена с около 2 000 000 лв. Освен всичко това инж. Драганов посочва и други предимства за изготвянето на един цялостен план в София.Той ще бъде съобразен с всички страни от градоустройството- отводнителна и канализационна уредба, подобряване на уличната мрежа, създаването на нови широки улици и удобни площади, изграждане на хигиенични и удобни жилища. Истинският градоустройствен план държи на всички тези фактори и създава хармонично цяло в рамките на дадени социални, стопански, културно-просветни, военни, теренни и климатични условия.Със сигурност в разглеждания период не се стига до изработването на този план но планираното и реализирането на благоустройствените дела са наистина значителни. Още в пет годишния план за общината, изработен през 1937 г.от комисия, оглавена от Димитър Венков, се говори, че градоустройствения план трябва да се занимае с развитието и разширението на града за едно бъдеще от 100 години.Общинските ръководства работят и се ръководят именно от тази перспектива. Оформянето на един голям и просторен център, изграждането на монументални сгради- Поща, Популярна банка и хали, Военен клуб, оформянето на тротоари и шосирането на улици, постепенно превръща Казанлък в един съвременен, развиващ се град За това явно не могат да попречат нито кризите, нито недостатъчния бюджет, дори и военните условия. Общинските ръководства създават също така много добри доходоносни предприятия и обекти, които многократно се отплащат на общината-Общинска аптека, покрит пазар - хали, покрит пазар за добитък, кланица с хладилни устройства. Благоустрояват се и се изграждат нови сгради при минералните извори- Овощник и Горно Паничерево. През този период градът се свързва с новата ж.п.линия Казанлък –Карлово, при изграждането на която са дадени много надници чрез трудовата повинност от гражданите Казанлък. Лавирайки между гласуваните бюджети, даренията и заемите, общинските ръководства достойно реализират замислите и плановете си.
ОБЩИНСКАТА САМОУПРАВЛЕНСКА ВЛАСТ В КАЗАНЛЪК
СЛЕД СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА
След 9 септември 1944 г. общинското управление минава в ръцете на новата власт.През м. октомври за кмет на Казанлъшката народна община е назначен адвокатът Кою Ковачев.През м. май 1945 г.е продължен мандатът на Кою Ковачев като кмет на Казанлъшката община, за помощник-кмет е назначен Андрей Гюдюлев, а за общински съветници: Георги Пеев, Димитър Венков, Христо Косев, Петър Кремаков. В периода октомври 1945 г. - септември 1946 г. помощник-кмет на общината е Петко Дочев, а от 3.09.1945 г. помощник-кмет е Нено Илиев. От септември 1947 год.наименованието на общинската управа е под името: "Градско общинско управление Казанлък". Кмет е Кою Ковачев, но вече има двама помощник-кметове: Нено Илиев и Михаил Н. Владев. През м. март 1948 год. председател на Градското общинско управление е утвърден Кою Станев Ковачев,подпредседатели:Нено Илиев Ненов и Стайка Минчева Станева,секретар-Владимир Ботев Комилев. От 1949 год.наименованието на общинското управление е променено на:Градски народен съвет на депутатите на трудещите се -Казанлък.На І-та сесия на новоизбрания съвет на 30.05.1949 год.е избрана управа на съвета на депутатите на трудещите се в състав: председател-Кою Ковачев, подпредседатели - Димитър Бузов и Нено Илиев, секретар - Владимир Комилев и членове: Кръстина Чомакова, Русан Вълков, Христо Енев, Стойне Давидков и Иван Кацарски. От април 1951 год. за председател на ГНСДТ - Казанлък е определен Деню Колев Аврамов, подпредседатели: Нено Илиев и Димитър Бузов и секретар - Владимир Б. Комилев. През декември 1952 г. за председател е избран Любен Иванов Любенов, зам.-председатели: Деню Колев Аврамов и Тотка Минчева Иванова и секретар: Владимир Б. Комилев. През 1953 год. към Градски народен съвет се присъединяват общините: Бузовград - със съставни села: Овощник, Черганово и Копринка; Крън – със с. Хаджидимитрово, община Енина със селата: Горно, Средно и Долно Изворово и с. Селци.След изборите за окръжни, околийски, градски и селски народни съветници - февруари 1956 г. за председател на ИК на Градския народен съвет - Казанлък е избран Цанко Нейков Козлов, зам.-председатели: Любен Иванов Любенов и Деню Колев Аврамов, секретар: Кръстина Чомакова. От м. ноември 1958 г. председател на ГНС - Казанлък е Слави Славов, зам.-председатели: Любен Любенов и Мария Даскалова, секретар: Петър Калайджиев.
Градският народен съвет - Казанлък съществува до началото на 1959 година и има правата и задълженията на Околийски народен съвет, пряко подчинен на Окръжен народен съвет - Стара Загора. С новото административно-териториално деление на страната на 22.02.1959 г. Околийския народен съвет град Казанлък се ликвидира. Дейността му се поема изцяло от Окръжен народен съвет-Стара Загора.
След изборите за съветници през април 1959 год. се избира Градски общински народен съвет - Казанлък.За председател на ИК на ГОНС е избран Петко Петков Влаев, зам.-председатели: Петър Бончев Калайджиев и Деню Тодоров Станев, секретар: Мария Атанасова Даскалова.
В първите години основните усилия на новата власт са насочени към: решаване на въпроси, касаещи благоустрояването, хигиенизирането на града и селищата. Започва се направата на шосета и павиране на главните градски улици. В периода 1945-1948 г. се павират площад “Свобода” и основните улици в Казанлък, както и улиците, водещи до ж.п.-гарата, Военната фабрика и по посока на шосето за Стара Загора. Започнато е павиране и на бул. "Освобождение" в посока на пътя за Габрово. Започва се изграждането на градска водопроводна и канализационна мрежа.Правят се първите сондажи в северния район - местността “Енински ливади”за получаване на допълнителни количества питейна вода за града и са построени обществени чешми. През 1945 год. започва изработването на Градоустройствен план на Казанлък от арх. Сиромахов. Към Общината е изградена комисия за изработване на 3-годишен благоустройствен план на града за периода /1946-1948 г./ Построяването на детски ясли,детски градини,направа на мостове над р. Стара река и укрепване на нейното корито,разширяване на парк “Тюлбето”, с направата на голям воден резервоар за питейна вода,са част от набелязаните обекти в плана. През 1946-1947 г. са образувани няколко стопански предприятия към общината: Млечна централа, Месоцентрала, Предприятие-хотел с ресторант ”Балкан”. Те са със смесено участие и на РКС, Популярна банка и кооперации и са насочени към подобряване на услугите и нуждите на населението от района.През 1947 год. е учреден Общински оперен театър, който се субсидира от общината.
През 1949 год. е приет окончателно кадастрален план на Казанлък, а от 1950 г. започва изготвянето и на регулационен план.Особено внимание се обръща на водоснабдяването на града,като се ускорява сондирането и направата на кладенец в местността “Енински ливади”, който заедно с останалите водоизточници ще дават по 120л.вода/сек за нуждите на града. Приет е и план за строителство и благоустрояване за периода /1949-1953 г./. В него като акценти са заложени: направата на водопровод за обслужване високите части на града, изготвяне на цялостен план за канализиране на града, изграждане на фабрика-фурна за нуждите на града с капацитет 15 000 хляба. Залага се за пръв път строителството на 200 жилища от Общинския съвет. От 1951 г. приоритет в строителната програма се дава на строителството на жилища. Започва поставянето на 4000 м. водопроводни тръби в града,з а водоснабдяване на отделните райони. В началото на 1952 г. ГНС-Казанлък приема осемгодишен план за капитално строителство /1952-1960/. В плана се предвижда на 100% решаване водоснабдяването на града и изграждането на помпена станция, прокарване на 6000 м. улична канализационна мрежа, строителството на училища, детски ясли и градини, построяване на 350 жилища, поставяне на 3500 кв.м. паваж, прокарване на улично осветление, като улиците се осветят с 600 лампи. Предвижда се през 1960 год. капиталовложенията в строителството да достигнат 8 000 000 лева. През 1961 год. е открита новопостроената сграда на болницата в града, в която са разкрити и нови отделения.
След изборите през февруари 1962 год. към Градския общински народен съвет Казанлък се присъединяват селата: Овощник,Черганово и Копринка. През м. юни 1962 г. за кмет е избран Петър Калайджиев, зам.-кмет Деню Станев и секретар Мария Емануилова. През м.август 1962 год. е избран нов състав на ИК на ГОНС: председател - Бончо Милев, зам.-председатели: Райчо Николов и Петър Николов, секретар - Мария Емануилова. След проведените избори през февруари 1966 год. съставът на ИК на ГОНС е следният:п председател - Бончо Милев, зам.-председатели: Пано Козаров и Райчо Николов, секретар Мария Емануилова, а от октомври 1966 г.секретар е Георги Стоилов Георгиев. През м.юни 1971 г. са проведени избори за народни представители съдии, съветници. След тях ИК на ГОНС - Казанлък е следният: председател - Бончо Милев,зам.-председатели: Пано Козаров и инж.Стефан Стефанов, секретар - Мария Генчева. През м. октомври 1972 год. за председател на ИК на ГОНС е избран инж. Станчо Коев. След проведените избори през януари 1974 год. ИК на ГОНС - Казанлък е в състав: председател - инж. Станчо Коев, зам.-председатели: Пано Козаров, инж. Стефан Стефанов, Николай Дочев, секретар - Янка Найденова.
В периода след 1962 г. с особена острота стои въпросът за изработването на нов градоустройствен план на град Казанлък. Старият градоустройствен план,изработен през 1954 год. е разчетен на база 40 000 души население, а през 1963 год. жителите на Казанлък са вече 43 246. През м.март с. г. е възложено на колектив архитекти от “Главпроект” изработване на планово задание на общ градоустройствен план, като в него е заложен перспективен брой жители 70 000 и около 5 000 приходящи в перспектива до 1990 г. На основата на плановото задание се започва градоустройствено проектиране от колектив с ръководител арх. А. Топрев и през 1968 год. планът е завършен върху фотосхема на града. Окончателният проект на градоустройствения план се приема на сесия на ГОНС на 5 октомври 1973 год.
Работата по плана и неговото приемане е свързано с нарастване обема и обхвата на строителството в Казанлък и района. В областта на промишлеността са изградени нови производствени мощности, като обемът на капиталните вложения нараства от 14 млн.лв.през 1965 год. на 25 млн.лв.през 1975 год.Коренно се променя и характерът на жилищното строителство и от малки дву- и триетажни кооперации се преминава към повишаване етажността на блоковете и изграждане на нови квартали и жилищни комплекси в кв. "В.Левски" и кв. "Изток". С годините се увеличава и броят на построените апартаменти.През 1963 год. са построени 330 апартамента, през 1967 г. - 358, през 1973 год.- 643, а през 1974 г. - 690 апартамента. Паралелно със строителството на жилищни сгради се строят:нови детски ясли и градини,училища.В годините след 1970 са построени:градска поликлиника,нова поща,универсален магазин с 3060 кв.м търговска площ, хотел “Зорница” в парка “Тюлбето” и започва изграждане на хотел-ресторант в центъра на града. През 1974 год. е завършена ТЕЦ с мощност 225 тона пара и 12 мгВт енергия. През 1975 год. започва строителството на сграда на ДСК, Районен съд и прокуратура, нова музейна сграда и др. Особено внимание се отделя на решаване проблема с водоснабдяването на Казанлък и района с питейна вода. В периода 1974 - 1979 г. са въведи нови водоизточници, като градът се водоснабдява от няколко зони: "Северни кладенци", "Тунджа-запад", "Сахране" и "Габарево", като към 1979 год. за града се подава вода за населението и предприятията от 379 л/сек. Потенциалният воден запас на Казанлъшкия район изчислен от инженери-геолози възлиза на 500/600 л/сек. Само в Казанлък изградената водопроводна мрежа с отклоненията възлиза на повече от 200 км.
След проведените избори за органи на местната власт през 1979 гад. .ГОНС се преименува на Общински народен съвет Казанлък. ИК на ОбНС е в състав: председател - Станьо Коев, зам.-председатели: Иван К. Иванов, Антония Н. Гъдева, Николай К. Дочев и Кирил Ст. Енчев. През година строителните организации завършват новата сграда на музей Искра, сградата на печатницата, учебни, здравни заведения и клубове в: Черганово и Шипка. В Казанлък са завършени 989 апартамента, със 180 повече от планираните. През 1980 год. в строителната програма на ОбНС са усвоени 35 967 000 лева: завършени са 877 апартамента, положени са 230 600 кв.м. асфалтови настилки и 32 249 кв.м.базалтови тротоари. Прокарани са 293 м.водопроводна и 541 м. канализационна мрежа. След изборите за нови органи на властта през юни 1981 год. е избран нов ИК на ОбНС в състав: председател -Станчо Коев, първи зам.-председател Петър Д.Ковачев, зам.председатели: Веселин И. Вановски, Атанас Д. Атанасов, Антония Н. Кавалджиева, секретар - Цвятко Хр. Цветков. В строителната програма за 1981 - 1982 г. са заложени строително- монтажни работи за 58 306 000 лв. През 1981 год. са предадени 763 апартамента, а през 1982г.-538 апартамента. Завършени е хотел-ресторант "Казанлък," пречиствателната станция на ТК ”Д.Благоев” /сега "Катекс" АД/, детски градини в селата: Дунавци, Шейново, Черганово, Розово, а през 1982 год. топлофикационната мрежа на ТЕЦ-а, СПТУ по промишлена естетика и общообразователното училище “Т. Юлиев”/сега СОУ "Екзарх Антим І"/. Процесите на урбанизация и ново строителство довеждат до нарастване населението на града. И от 30 900 жители през 1955 г.достига 58 000 през 1981 год. Това води със себе си необходимостта от изграждане и влизане в експлоатация на нови обекти за водоснабдяването на Казанлък. През 1981 год. е завършен втори етап на водопровода "Събирателна шахта “Сахране” - Централна помпена станция", а през 1982 г.влизат в експлоатация новите бункер-помпи при водохващане “Търничене”. По този начин в средата на 1982 год.общия дебит на питейна вода за Казанлък е: максимум- 690 л/сек, минимум -390 л/сек и среден дебит 530 л/сек. Нарастването на жителите на града води до увеличаване естествения прираст на населението, като за периода 1965-1975 г. той се движи в границите 7 до 8 на хиляда, а след 1980 г.се движи в границите на 6 на хиляда.През годините нараства и броя на детските ясли,градини и училища,като през 1982 год. на територията на Казанлъшката селищна система съществуват: 18 детски ясли /9 в града и 9 в селата/ с 1 256 места, 32 целодневни детски градини /18 в града и 14 в селата/ с 4321 места, 34 училища /18 в града и 16 в селата/ с 14,779 ученика.
След изборите през декември 1983 год.е избран нов ИК на ОбНС с председател Стачно Коев, първи зам.-председател - Петър Д. Ковачев, зам.-председатели:Йордан Р. Радев, Веселин И. Вановски, Цвятко Хр. Цветков, Георги Н. Шивачев,секретар – Красимира Б. Харизанова.
В плана за работата на ОбНС за мандата 1983 - 1986 год. се поставят като основни задачи: решаване проблемите на водоснабдяването на Казанлък и селата от селищната система,строителството на жилища,доизграждане инфраструктурата в общината,проблемите на здравеопазването и образованието.Само за 1983/1984 год . са включени 22 строителни обекта с обща сума 978 000 лв.за строителство и 9 обекта за хидроложки проучвания и водопроводни съоръжения за 200 000 лв. През 1984 г. е ремонтиран и подменен магистралният водопровод по ул. "Хр. Ботев",изгражда се тласкателя от района н ж.п.-линия до Централната помпена станция, изградени са 3 броя шахтови кладенци в район “Търничене” и са затръбени 4 броя кладенци в район “Северни кладенци”. Започват хидроложки проучвания в местността "Тополите", от където се очаква да се получават допълнително по 100 л/сек. С включването на новите водоизточници от район Търничене и тласкателя от ЦПС до водоем “средна зона” се подобрява водоснабдяването на града и се премахва нощния и дневен режим в средна и висока зона на града. За решаване проблемите на водоснабдяването на селищата са изградени водоеми, водопроводи и тласкателни станции за: гр.Шипка, селата: Крън, Ясеново, Горно и Долно Изворово, Г.Дряново. А едновременно с ремонтирането на водопровода за Ст. Загора се изграждат водоеми в селата на юг: Бузовград, Розово, Кънчево, Ръжена, Овощник. През 1985/1986 год. се разширяват водоизточниците в район Търничене, като се осигурява допълнително до 100 л/сек., изграждат се нови три боя шахтови кладенци в район "Тунджа-запад", с които от този район количеството питейна вода за Казанлък достига 200-250 л/сек. Продължават проучванията в район Търничене и район “Тополите”. За 1985 год. потреблението на вода в Казанлък и селищата в района достига 18 348 000 куб.м. Водата за питейни нужди се осигурява от: 11 гравитачни водоизточника, 10 района с помпи, като са изградени 11 тръбни и 20 шахтови кладенеца, 19 водоема и 2 броя кули-водоеми. Водопроводната мрежа в общината достига обща дължина 406 км., от които 160 км.е в Казанлък.
В областта на жилищното строителство нарастват средствата и обемът на построеното. В строителната програма за 1984/1985 год. са включени общо 49 обекта на обща стойност 2 014 000 лв. Голяма част от предвидените средства са за жилищно строителство. За периода 1984/1985 са предадени 1940 апартамента.З а 1986 г. се предвижда да се завършат 780 апартамента. В резултат на строителството, реконструкцията и модернизацията на територията на Казанлъшката селищна система към 1985 год има изградени: 183 км. междуселищни пътища, от които 174,1 км. трайни настилки. Само в Казанлък са изградени 82,6 км улици, от които 78,7 км. трайни настилки.
Строителството в града и новите сграда и съоръжения поставят особено остро въпроса за кадастралния план на град Казанлък. Изработен в периода 1966-1968 г. , той е вече остарял и на него не са нанесени много сгради, улици и съоръжения. Поради това, че изработването на нов е доста трудоемък процес, е взето решение да се попълни съществуващия кадастрален план, като за целта се направи фотограметрично заснемане на града и се видят новопостроените обекти,които да се нанесат на плана.
През м.юли 1985 год. са извършени промени в състава на ИК на ОбНС. За първи зам. председател на мястото на Петър Д. Ковачев е утвърден Тенчо Смилов Йовчев, а за зам.-председател на мястото на Веселин И. Вановски - Петко Ив. Петков.
След проведените избори за местни органи на властта през м.юни 1986 год. е избран нов ИК на ОбНС в състав: председател - Станчо Коев, първи зам.-председател Тенчо С. Йовчев, зам.-председатели: Райна Т. Пеева, Георги Ив. Янев, Валентин В.Спасов и Цвятко Хр. Цветков, секретар - Красимира Б. Харизанова. В началото на мандата е приета план-програма за основните дейности за период а 1986-1990 г.В плана едно от основните задачи е решаване въпроса с водоснабдяването на Казанлък и общината с питейна вода. Предвижда се да се проучат, каптират и въведат в експлоатация 15 водоизточника. През 1986 год .е завършен обектът "Допълнително водоснабдяване на град Казанлък от район “Търничене”, като са осигурени допълнително 150 л/сек. През 1987/1988 год. се работи по допълнително водоснабдяване от два района: "Северни кладенци" и "Тунджа-запад". След тяхното завършване на града се гарантира допълнително количество питейна вода от 80 л/сек.
С решение №202/5.10.1987 год. на Министерския съвет са извършени административно-териториални промени в страната. На това основание от началото на 1988 год. се премахват окръзите и селищните системи и се създават: области,общини и кметства. След проведените избори на органи за местното управление през февруари 1988 год. е избран нов състава на ИК на ОбНС. Председател - Христо Маринов Копчев, зам.-председател - Тенчо Смилов Йовчев, секретар - Красимира Белчева Харизанова и членове: Антония Кавалджиева, Асен Лунганов, Васил Пейчев, Любомир Дянков, Пенка Христова, Харалан Чемширов, Христо Христов и Янка Найденова. През 1988-1989 год. са усвоени над 72 млн. лева капитални вложения. Работи се по допълнителното водоснабдяване на Казанлък и селата Енина, Крън, Хаджидимитрово от район “Северни кладенци “ и “Тунджа запад”, където се завършени І и ІІ етап на строителство, с което на Казанлък се осигуряват допълнително по 50 л./сек питейна вода. Въвежда се в експлоатация, тласкател 2,9 км.В края на 1989 годи е пусната в експлоатация пречиствателната станция на МК ”Фр. Енгелс”/"Арсенал"АД/. Предвижда се ускорено изграждане на градската пречиствателна станция,като за целта са предвидени средства в размер на 2916000 лева. За периода 1988 - 1989 година за завършени близо 1000 апартамента.
ОБЩИНСКОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ СЛЕД
10 НОЕМВРИ 1989 ГОДИНА
След промяната на 10 ноември 1989 год. се извършват промени и в състава та ИК на ОбНС. Председателят Христо Копчев подава оставка и за председател на ОбНС от януари 1990 г. е утвърден Любомир Дянков Иванов, зам.-председател Тенчо Смилов Йовчев и секретар Красимира Белчева Харизанова. В края на м. август зам.-председателя на ОбНС Тенчо Смилов Йовчев подава молба да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 01.09.1990 год.
Със заповед на МС Р-105/24.10.1990 год.е назначен Временен изпълните- лен комитет на ОбНС град Казанлък с квоти от всички политически партии в състав:
председател - Любомир Дянков Иванов /БСП/, зам.-председател Петър Стоянов Попов /СДС/, секретар Венета Димитрова Чуканова /БЗНС/, членове: Румяна Стоянова Друмева /БСП/, Константин Атанасов Пътников /СДС/, Стефан Иванов Бакърджиев /СДС/, Ирина Лозанова Бакова /ДПС/ и Христо Николов Лесов /Отеч. съюз/. Основните задачи на Временния изпълнителен съвет са: 1.Да състави временни управи на населените места на територията на Общинския народен съвет - Казанлък. 2.Да създаде предвидените в закона организационни,технически и финансови предпоставки за провеждане- то на избори за народни представители и местни органи на държавната власт през м. октомври 1991 год.
Със заповед на МС Р-14/30.01.1991 год. се освобождават:Любомир Дянков Иванов от длъжността председател на ВрИК - Казанлък, Костадин Атанасов Пътников и Христо Николов Лесов от длъжността членове на ВрИК - Казанлък. И се назначават: Атанас Койчев Атанасов за Председател на ВрИК - Казанлък, Йордан Петров Лучански и Красимира Белчева Харизанова за членове на ВрИК - Казанлък. През м. август 1991 год. ВрИК приема разработения и актуализиран бюджет на общината за бюджетната 1991 год. в размер на 139 059 000 лева. През същия месец са изградени кметските поземлени комисии и е утвърден техния състав и членове. През м.септември 1991 год. е приет списък на секционните избирателни комисии и техните членове в Казанлък и общината за изборите на 13 октомври 1991 год. - общо 121 избирателни секции. През м. септември и октомври се извършват персонални промени в редица секционни избирателни комисии в града и селата.
В изборите за местни органи на държавната власт през м.октомври 1991 г. за кмет е избран кандидата на СДС инж. Бончо Сарафов. С решение №10/20.12.1991 година на Общинския съвет Казанлък е приета нова структура на общинската администрация.Община Казанлък се ръководи от: кмет, председател на Общинския съвет , двама зам.-кметове и секретар, за зам.-кметове: Николай Колев и Костадин Димов и секретар Димо Димов. За председател на Общинския съвет е избран инж. Кирил Якмаджиев.Управлението на Общината по време на мандата на кмета инж. Б. Сарафов /октомври 1991- ноември 1995 г./ е белязан с период на тежка финансова и икономическа криза, липса на средства за много дейности, нередовно изплащане на заплати, помощи и обезщетения. Основни насоки в дейността и са: земеразделянето, приватизацията, изграждане на нови обекти, въпреки оскъдните средства. Продължава строителството на нови съоръжения за водоснабдяването на града, особено в район “Северни кладенци”, което позволява на Казанлък да излезе от режим на ползването на питейна вода. Решава се водоснабдяването на няколко села в общината: Копринка, Средногорово, Г. Черковище. През четирите години на мандата продължава работата по изграждане на колектора за отпадни води, който трябва да ги отвежда до пречиствателната станция в с. Овощник, изграждането на който,поради малкото средства продължава с бавни темпове.
На втория тур на изборите за местни органи на властта през м.ноември 1995 год. за кмет на Община Казанлък е избран кандидата на БСП и коалиция Иван Гороломов. За зам.кметове: инж.Здравко Първанов и Георги Минев. За секретар на Общината е назначена инж. Катя Киликчиева. На първата сесия на новия Общински съвет за председател на Съвета е избрана Румяна Друмева. По време на мандата на кмета Иван Гороломов /ноември 1995 - ноември 1999 год./ са налице тенденции на стремеж за реализиране на засилено местно самоуправление от една страна и тенденцията на все по-голяма централизация на властта. Община Казанлък е сред първите учредители и сред най-активните участници в работата на националното сдружение на Общините в Република България. През мандата са завършени редица обекти в областта на строителството и инфраструктурата. Завършен е довеждащия колектор за отпадни води на град Казанлък, реконструирани са прагове по р. Стара река, допълнително са водоснабдени с питейна вода селата: Крън, Средногорово, Д. Изворово, Г. Черковище. Общински съвет приема програма и реализира приватизация на редица общински фирми: "Хляб и хлебни изделия", "Инфра - Севтополис", "Казанлък" АД, а в края на мандата и "Стоки за бита" и "Хигиенно-битови услуги". С решения на Общински съвет през четирите година на мандата са извършени продажби чрез търг на обекти на обща стойност 915 133 000 лева. Ръководството на Общината полага усилия и към развитие на Програмата за временна заетост. За четирите години е осигурена работа на 1428 души. Въпреки това през 1998 и 1999 год. е налице тенденцията на увеличаване на безработните, като техният процент нараства на 12,7%. Нараства и бюджетния дефицит на Общината, който към края на мандата достига близо 6 млн. лева.
На изборите за местни органи на държавната власт на втори тур, след балотаж за кмет на Община Казанлък с 56,04% е избран кандидатът на БСП и коалиция Стефан Дервишев,който влиза в правомощията си на 4 ноември 1999 г. след полагане на клетва. На първата сесия новия Общински съвет избира за Председател представителя на ОДС в местния парламент инж.Теодор Митев.Втората сесия на Общинския съвет избира трима заместници на кмета: Хюсеин Кехайов,Кирил Кирилов и Иван Курдов. За секретар на Общината е назначена инж. Катя Киликчиева. През месец декември е приета Програма за финансова стабилизация на Общината, предвиждаща икономии на средства, намаляване на дефицит в общинския бюджет. В средата на 2000 година е приета нова структура на Общинската администрация. Тя включва 6 дирекции и 9 отдела към тях, разделени в "Обща администрация" и "Специализирана администрация". Открива се Център за обслужване и услуги на гражданите. През април 2000 година започва изграждането на Западния транспортен възел “Кремона” на базата на актуализирания от 1984 год. проект. и е завършен в началото на м. юни 2002 година. През м. юни 2001 год. е завършена и пусната в действие пречиствателната станция край село Овощник.Г годините до края мандата на кмета Стефан Дервишев и Общинския съвет са белязани с продължаване на опитите за финансово стабилизиране на Общината, дефицити в общинските бюджети, неразплатени задължения.
През м. октомври 2003 год. на проведените избори за местни органи на държавната власт е избран състава на новия Общински съвет. В него влизат представители на 10 партии и коалиции. На втория тур на балотаж отиват досегашния кмет на Казанлък - Стефан Дервишев и независимия кандидат - Стефан Дамянов, подкрепен от БСП и коалиция, НДСВ, ДПС и Гражданско обединение за Казанлък.За кмет на Община Казанлък е избран Стефан Дамянов.На 5 ноември 2003 год. той получава удостоверението за своя четиригодишен мандат и встъпва в длъжност. На 11 ноември новоизбрания Общински съвет провежда своята първа сесия, на която присъстват 37-те избрани съветници. За Председател на Общинския съвет е избран Иван Гороломов - представител на БСП. На 18 ноември на специална пресконференция кметът Стефан Дамянов обявява екипа, с който ще работи. За зам.-кметове са назначени: Румяна Друмева, Ердинч Билен и Юлияна Палазова. Секретар на Общината остава Катя Киликчиева.
В началото на 2004 год. с особена острота на сесията на Общинския съвет се поставя въпроса за финансово-икономическото състояние на 10-те общински фирми.
Към Общината е създадена Дирекция за международни инвестиции. През м. февруари е внесен проект за оформяне на нов градски център и прилежащите улици, като за неговата реализация Общината кандидатства за средства по програмата “Красива България”. През м. март на сесия на Общински съвет е приет бюджетът на Община Казанлък за 2004 година.Недостигът на средства в него възлиза на близо 4 млн. лева.
През м. юли, в резултат на срещите на кмета Стефан Дамянов с представители на “Булгаргаз”, Казанлък е включен в програмата за газификация за периода след 2005 г. Общината приема и програма за ремонт и благоустрояване на улици,тротоари и паркове,като кандидатства и по три проекта от програмата “Красива България”, за реализирането, на които са привлечени средства от програмата.
На сесията на Общинския съвет през януари 2005 год. за зам.-председател на Общинския съвет е избрана Цветанка Пискова.
През февруари е приет бюджетът на Община Казанлък за 2005 год. в размер на 19,3 млн. лева, с 2 млн.лева повече от бюджета за предходната година. Основен акцент в него е инвестиционната програма на Общината, за над 600 хил.лева. В края на м. март със заповед на кмета на Общината е освободен от поста си зам.-кмета Ердинч Билен.
На 3 юни 2005 г. е открит обновения изцяло централен градски площад “Севтополис”, върху който са положени 4800 кв.м. разноцветни циментови павета, водно огледало с метална пластика - роза, нови зелени площи и дървета.За ремонта са изразходвани 315 хил. лева,от които 120 хил. лв. на Общината,а останалите 195 хил. лв.са осигурени по програмата “Красива България”.
През м. август председателя на Общински съвет - инж. Иван Гороломов става народен представител на мястото на избраната за министър водачка на листата на “Коалиция за България” за Стара Загора - Емилия Масларова. През м. септември се извършват промени в ръководството на Общината. За зам.кмет е назначен д-р Емин Чука. Зам-кметът на Общината Румяна Друмева е назначена за зам.-областен управител на област Стара Загора. По-късно със заповед на кмета Стефан Дамянов на нейното място като зам.-кмет е назначен инж. Иван Кирев.
На сесията на Общинския съвет на 16 септември на мястото на станалия народен представител досегашен председател - инж. Иван Гороломов за председател на ОбНС е избран издигнатия от групата съветници на БСП - Васил Самарски.
В края на м. септември започва полагането на първото газопроводно отклонение от газопреносната мрежа, която ще се изгражда на територията на град Казанлък. На 12 октомври започва реконструкцията на предгаровото пространство и площада около него. През годината са усвоени капиталови разходи по инвестиционната програма на Общината в размер на 7 490 000 лева.