ФИЗИКОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Община Казанлък е разположена в централната част на Република България. Намира се в подножието на Стара планина в Казанлъшката котловина, която е част от Розовата долина, известна със своята красота и плодородие. Тук е естественият географски център на България. Разположена е в североизточната част на Южния централен район за планиране, в област Стара Загора. Тя граничи на север с общините Севлиево, Габрово и Трявна, на изток с община Мъглиж, на юг с общините Стара Загора и Братя Даскалови, а на запад с община Павел Баня.
Територията й е 634.626 km2 или 12.3 % от територията на Старозагорска област, 2,3% от територията на Южния централен район за планиране и приблизително 0.6 % от територията на страната. Най-голяма площ заемат земеделските територии: общо 275604дка (43.4% от площта на общината при средно за страната 58.7%). Обработваемата земяв земеделските територии е с обща площ 190 282 дка. Горските териториизаемат 276816 дка (43.6%при средно за страната 33.6%). Залесената част е 275604 дка, или 43.4 % от територията на общината. Този процент определя т.н. “лесистост на територията”, значително по-висока от средната за страната – 31.7%.
Територията на населените места и другите урбанизирани територии заема 50651 дка площ (8.0% - значително над средното за страната 5.0%).
Централното местоположение на Община Казанлък е предпоставка за бърза транспортна връзка, превоз на товари, туризъм с останалите градове в страната. Това е добра възможност за безпроблемни производствени, административни и бизнес отношения.
На територията на общината се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни връзки, които свързват София – Бургас, Русе – Хасково и ж.п. линиите София – Карлово – Бургас. През Общината преминават пътни артерии с регионално значение, като автомагистрали няма.
В бъдеще, след изграждане на европейските коридори № 8 и №9, ще се създадат условия за по-добра инфраструктура на съседните населени места, сред които е община Казанлък, което ще окаже благоприятно развитие за тяхната икономика.
Общинският център гр. Казанлък e най-големият необластен град в България, втори по големина в Област Стара Загора и десети по големина икономически център. Намира се в центъра на България между Стара планина и Средна гора, на 194 км източно от София и на 185 км западно от Бургас. На 36 км югоизточно от Казанлък се намира Стара Загора, а на 114 км в същата посока е Пловдив, на 48 км на север е гр. Габрово.
Релеф
Северната част на община Казанлък е заета от мощните и стръмни склонове на Шипченска и Тревненска Стара планина, а южната - от полегатите и значително по-ниски склонове на Средна гора.
Равнинно-хълмистата част от територията наобщината попада в западната част на Казанлъшката котловина, една от най-живописните и най-голямата от задбалканските котловини. Наподобява голямо долинно разширение и затова е наречена Казанлъшка долина. Надлъж през нея тече река Тунджа, която извира от Калоферския Балкан.
Климатът е умереноконтинентален, с не много студена зима, топло и сравнително добре овлажнено лято.
Годишно за района количеството валежи е малко под средното за страната. Сумата на зимните валежи се движи от 100 до 130 л/кв. м. Продължителните засушавания са малко.
Преобладаващатапосока на ветровете е от северозапад.
Средната относителнавлажностна въздуха е 50-60%, абсолютната - 4-12 мм.
Казанлъшкото поле се отводнява от река Тунджа и притоците й. Казанлъшкото поле е с наличие на високи нива на подземни води, разположени в поройния конус на р. Крънска, р. Стара река и в терасата на р. Тунджа.
На територията на общината са построени 20 микроязовира. Действат две водноелектрически централи - ВЕЦ “Копринка” и ВЕЦ “Енина” с обща мощност 13,5 МВт. Най-голям в областта и един от най-големите в страната е язовир „Копринка” на р. Тунджа.
Находище на топла минерална вода с действащи 5 геотермални сондажа има в района на с. Овощник, с общ дебит около 28 л/сек и температура при изворите от 45ºС до 75ºС.
Минералните извори в с. Овощник са познати от началото на ХІХ в., водата е една от най-богатите в Европа на флуор, с рН – 8,4 и е уникална с това, че почти няма различия в анализите отпреди 70 години и сега.
Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският. Разпространението на акумулативните речни материали покрай р. Тунджа и р. Енинска се съпровожда с наличието на алувиални почви в наносната тераса. По отношение на агропроизводствените си характеристики алувиалните почви са високопродуктивни - представени са от обработваеми земи от I, II и III категория. Те са фактор за развитие на земеделието. Основната част от земеделските земи са засадени с рози и трайни насаждения. Земите на североизток от Казанлък са нископродуктивни и силно ерозирали. Част от тях са заети от ливади и пасища. В най-ниската част на Казанлъшкото поле, по поречието на р. Тунджа, на места са разпространени заблатените почви. За горските почви е характерна сухоустойчива и топлолюбива горска растителност (дъб, полски бряст и келяв габър). Обработваемите земеделски земи със значителен наклон са засегнати и рискови по отношение на плоскостната, линейната и овражната ерозия.
Флора и фауна
Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека.
Следи от естествената растителност се наблюдават покрай р. Тунджа и р. Енинска, представени от влаголюбиви горски видове - върба, топола и елша.
В равнинно-хълмистия горски пояс преобладават смесени гори от цер, благун, зимен дъб. Във височинно отношение следват гори от зимен дъб, смесени широколистни гори от бук, благун, габър, мъждрян, бук, зимен дъб и явор. В най-горния среднопланински горски пояс преобладават буковите гори, в по-високите части смесени със смърч.
Понастоящем горите в самото Казанлъшко поле заемат около 10% от територията.
Върху ливадните площи се установяват редица естествени тревни растения – детелина, великденче и др. В Казанлъшката котловина се срещат и много диворастящи лечебни растения – мащерка, равнец, риган, жълт кантарион.
Климатичните условия и разнообразният релеф предопределят богатото фаунистично разнообразие на общината. Срещат се 49 вида бозайници, 18 вида влечуги, 11 вида земноводни, 227 вида птици. Река Тунджа, язовир “Копринка” и горните течения на чистите планински реки обуславят голямо видово разнообразие на рибите.
Резервати и защитени територии
За защита и опазване на богатото многообразие на живата природа на територията на община Казанлък са обявени три категории защитени територии- два резервата, природна забележителност и защитена местност.
Резерват “Каменщица” е с площ 10 184 дка горски фонд, разположен в землището на с. Енина. Обявен е с цел опазване на характерни екосистеми от горун. Съхранява екосистеми от смесени широколистни гори на възраст 60 - 170 години (горун, бук, габър, явор, мъждрян, келяв габър, ясен), както и находища на редки и защитени растения и животни.
Резерват “Лешница” е с площ 3900 дка, в горския фонд на землището на с. Ясеново. Разположен е във водосбора на р. Лешница и съхранява разнообразни и характерни екосистеми в нископланинския горски пояс на Шипченския дял на Стара планина, както и находища и местообитания на редки и защитени видове. Горските екосистеми включват основно бук, габър, зимен дъб, мъждрян. Основният дървесен вид - обикновеният бук, е на средна възраст 160 години.
Природна забележителност е местността “Мечките” с площ 10 дка в горския фонд на землището на с. Крън. Целта на обявяване е запазване на характерно и атрактивно скално образувание.
Защитената местност “Ждрелото” е с площ 118 дка. Обхваща левия и десния скат на руслото на р. Енинска, в землището на с. Енина. Целта на обявяването е опазване на характерен горски ландшафт, съчетание на гори с красиви скални образувания.
Природни ресурси
Не са установени находища от подземни природни богатства с промишлено значение, но съществуват полезни изкопаеми с местно значение. Има находище на глини за строително-керамични изделия в местността “Манастирска нива” – на два километра западно от Казанлък.
На седем километра източно от града в местността “Кара дере” е разработена кариера в гнайсови скали за трошен камък, бордюри, павета и др.
Пясък, речен чакъл и филц се добиват от кариерите при селата Овощник и Черганово, разработени в руслото на река Тунджа.
При селата Кънчево и Бузовград се разработват кариери в гранита. Суровината е качествена за изработване на бордюри, настилки, паваж и др.
Демографски характеристики
Общият брой на населението към 31.12.2020 г. по данни на НСИ е 66 903 души. От тях 48 399 живеят в трите града в общината (Казанлък, Крън и Шипка), а останалите 18 504 души в селата. Степента на урбанизация на общината е 72,34%. Към 31.12.2020 г. населението на общината е 66903, от които жени - 34912 (52,18 %) и мъже - 31991 (47,82 %). В градовете населението е 48399 (жени – 25518, мъже – 22881), а в селата – 18504 (жени - 9394, мъже – 9110). Разпределението на населението по етнически групи по данни от последното преброяване през 2011 г. показва, че от българската етническа група се е самоопределило 85,3% от общото население на общината, от турската етническа група – 7,3%, от ромската – 5,5%, други – 1,2%.
В периода 2015-2020 г. общината се характеризира с висока гъстота на населението- 105,4 д./кв. км към 2020 г., значително по-висока от средната за страната - 62,3 д./ кв. км.
Структурата на населението - под, във и над трудоспособна възраст на община Казанлък
Коефициентът на възрастова зависимост на населението в подтрудоспособна и надтрудоспособна възраст отнесено към това в трудоспособна възраст към 2020 г. за област Стара Загора е 60,6 % при среден за България 56,7% по данни на НСИ.
Долина на розите и на тракийските царе
Община Казанлък притежава изключително богато духовно и материално културно-историческо наследство. Общинският център град Казанлък е град с древна история, сравнително развит икономически и културен център.
Историческите данни за територията на община Казанлък свидетелстват за нейното обитаване от преди повече от десет хиляди години. Останали са значителен брой материални свидетелства на праисторическа, тракийска, древногръцка и римска култура от времето до формирането на първата българска държава, както и свидетелства за постиженията от Средновековието, Възраждането и Следосвобожденската епоха.
Казанлъшкият регион обаче добива своята световна известност благодарение на развиваното от повече от три столетия розопроизводство и производство на розово масло, една от най-важните компоненти на водещите световни марки парфюми и съставка с изключително ценно приложение в козметиката и фармацевтиката. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия - подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Освен розовите, има съществени лавандулови насаждения. Отглеждат се още мента, копър, резене, салвия, маточина, шипка и голям брой билки и подправки.
Резултатите от археологическите експедиции от последните 50 години, започнали след откриването на Казанлъшката тракийска гробница през 1944 г., проучването на тракийския град Севтополис в периода 1948-1954 г. и особено тези на експедиция ТЕМП с ръководител д-р Георги Китов в периода от 1993 г. до сега дадоха основанието казанлъшката долина да бъде наричана още и Долината на тракийските царе поради наситеността и уникалността на намерените в региона находки.