Проф. Генчо Пирьов (1901 – 2001)
Роден в Казанлък. През 1920 г. завършва престижното Казанлъшко педагогическо училище и започва работа като начален учител в с. Оризово, Чирпанско. През 1922 г. се записва студент по философия и педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. След завършван
Видин Борисов Даскалов (1929 - 2001)
Роден е на 08. 03 в с. Горна Козница, Благоевградско. През 1953 г. завършва теоретическия факултет на Държавната музикална академия в София. Притежава ярък комедиен талант, изразен предимно в намиране на ефектни актьорски решения. Един от основателите на съвре
Проф. Петко Ст. Стайнов (1890 – 1972)
Петко Ст. Стайнов е от знаменития род Стайнови, на когото Казанлък дължи в огромна степен своя индустриален и духовен престиж. Той учи правни и административни науки в Гренобъл, но завършва в Париж през 1911 година, след което специализира в Лайпциг. От 1923 г
Проф. Христо Стамболски (1843 – 1932)
През 1858 година Христо Стамболски попада в Цариград, след като се е образовал в родния Казанлък и е овладял гръцки и турски език. След успешно положени изпити, той се записва като ученик в подготвящото военни лекари за турската армия Имперско медицинско учили
Акад. Петко Стайнов (1896 – 1977)
Петко Стайнов напуска на 10-годишна възраст родния Казанлък, за да постъпи в Института за слепи в София, където учи флейта, цигулка и пиано. Укрепнал творчески и с разцъфтяващ вече композиторски талант, през 1915 г. той се връща в Казанлък и написва първите си
Онуфрий Попович Хилендарски (около 1790 – около 1865)
Светското му име е Богдан Минков. Роден е в известното с духовно-просветните си традиции казанлъшко село Енина. Като ученик при баща си – свещеник при енинската черква – той вероятно е държал в ръцете си станалия по-късно прочут старобългарски книж
Иван Милев (1897 – 1927)
Неблагосклонната съдба отредила на един от най-талантливите български художници да живее само 30 години, но независимо от това неговото творчество е изключително богато и значимо.
Завършил декорация в Софийската художествена академия, надарен с богато въоб
Любомир Кабакчиев (1925 – 1986)
Започнал като любител на сцената на Народно читалище “Искра” в Казанлък, учил известно време право, веднага след завършването на Висшето театрално училище в София, Любомир Кабакчиев става член на първата артистична трупа в държавата – Национа
Димитър Чорбаджийски–Чудомир (1890 – 1967)
“Чудомир” е творческият псевдоним на един от най-популярните български писатели и художници – Димитър Чорбаджийски. Многобройните му приятели и познати го наричат просто “Чудото”, вероятно не само за да изразят близостта си, но и
Христо Манолов (1900 – 1953)
Христо Манолов е син на първия български професионален композитор и автора на първата българска опера Емануил Манолов и макар че баща му умира, когато е двегодишен, продължава по блестящ начин неговото творчество. Той напуска рано Казанлък и учи композиция и д
Емануил Манолов (1860 – 1902)
Емануил Манолов не е казанлъчанин. Той е от Габрово, но след няколко години на учение в Москва (Синодалната певческа школа и Московската консерватория) и малък престой като флейтист в софийски пехотен полк, свързва завинаги живота си с Казанлък, ставайки препо
акад. Дечко Узунов (1899 – 1986)
Ученик в Казанлък първо на Чудомир, Дечко Узунов учи след това живопис в Мюнхен и завършва Държавната художествена академия в София (1924), където е преподавател от 1932 г. и професор по живопис – от 1937 г. Бил е пет години декан на Факултета по изящни
проф. Ненко Балкански (1907 – 1977)
Ненко Балкански е сред най-изтъкнатите български художници. Учил при Чудомир в казанлъшкото ученическо дружество “Рисувач”, завършва живопис в софийската Художествена академия (1930) при знаменитите професори Никола Маринов и Борис Митов, след коет
