Добри Ганчев Кехайов (1 април 1878 – 26 февруари 1879 г.)
Първи стъпки във възстановяване на градската управа и града. Решават се проблемите по настаняването на руските войски и устройството на руските болници, настаняване на бежанците от околните села и Стара Загора, запазването и стопанисването на изоставените турс
Димитър Папазов (26 февр. 1879 – 9 февр. 1880 г.)
Представител на Народнолиберална партия. Слага началото на действително общинско самоуправление. Градският съвет се избира от населението, а не от махленските кметове и стареи. Той взима решение за откриване на градска аптека и градска болница, като аптеката з
Никола Самев (9 февр. 1880 – 15 апр. 1883 г. и 11 окт. 1890 – 28 септ. 1896 г.)
/кмет четири мандата – 9 години/
За първи път е гласуван общински бюджет за финансовата 1880/81 г. Променят се редица данъци, а някои се отхвърлят като незаконосъобразни. Въвеждат се редица икономии от заплати на помощниците на кмета. Всичко това довеж
Илия Стоков (15 апр. 1883 – 31 дек. 1884 г.)
Открива се новото здание на Педагогическото училище. Прави се допълнителна постройка на минералната баня при Овощник. Укрепва се коритото на реката, която преминава през града.
Костадин Т. Касев (1 ян. 1885 – 7 май 1886 г.)
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септ. 1885 г. общинското самоуправление в Казанлък започва да се развива под знака на партийните борби. На 7 май 1886 г. за първи път е разпуснат Общинският съвет в Казанлък.
Стефан Енев (28 февр. 1888 – 11 окт. 1890 г.)
През този период се дават големи правомощия на Общинския съвет като колективен орган на общинската власт. Общината дава къщи и старото Калпакчийско училище за казарма, построява и ново здание – присъствието на военни в града води до съживяване на търгови
Георги Д. Попов (28 септ. 1896 – 10 апр. 1899 г.)
В Общината започва да работи Техническо отделение и се назначава общински техник. Залесява се градският парк, оформят се градини. През 1898 г. е построена сградата на театър „Искра”, в която се помещават музеят и библиотеката. На 30 април 1897 г. с
Минчо Стоев (15 юни 1899 – 7 юли 1902 г.)
Открива се есенен панаир в града, който става ежегоден. През 1899 г. е изготвен третият благоустройствен план на града. През 1901 г. Петър Топузов поставя началото на музей „Искра” и Художествената галерия.Започват да функционират Безплатните детск
Христо Христов (9 септ. 1902 – 9 апр. 1903 г.)
Общината взема мерки за каптиране на минералния извор в с. Горно Паничерево /дн. Ягода/, собственост на Казанлъшкото училищно настоятелство. Започват да се подготвят регулационните планове на селата, през 1902 г. е изработен такъв на с. Шипка.
Стефан Колинкоев (2 юни 1903 – 10 окт. 1903 г.)
Бил е кмет само четири месеца и е освободен от длъжност поради преждевременно разпускане на общинският съвет от привърженици на стамболовистката партия.
Дечо Драгиев (5 ян. 1904 – 16 окт. 1908 г.)
/два мандата – 4 години и 9 месеца/
През 1908 г. е утвърден първият регулационен план на града, изработен от инженер Ненов. Построено е училищното здание на основното училище в Куленската махала, а на 8 януари 1907 г. общинският съвет взема решение за
Константин Т. Бозвелиев (16.10.1908- 24.09.1911)
През 1908 г. изборите са спечелени от коалиция от четири партии - Народна, Прогресивно-либерална, Социалдемократическа и Радикална. Бозвелиев започва усилена дейност по паркоустройството на общината. Залесява се хълм „Тюлбето”, местността пред мине
Антон Генев (30.11.1911- 31.12.1915)
По негово време се построява главният резервоар за града, през 1911 г. са започнати изкопите на дренажните канали, поставят се основните тръби на новата водопроводна мрежа и водата се довежда до града. Засаждат се алеи на градския площад. През 1913 г. е постро
Еню Боршуков (2.02.1920 - 10.04.1922)
Завършен е паркът „Розариум” на мястото на старите гробища в Къренската махала. Създават се общински разсадници в Шипка и Ветрен. Благоустрояват се градските улици. Построяват се и се пускат в експлоатация обществени магазини, от наемите на които с
Стефан Ив. Папазов (10.04.1922 - 9.03.1923)
През 1922 г. се взема решение новопроектираните квартали в северната част на града да бъдат дадени за заселване на бежанци и малоимотни граждани - протокол от 27 октомври същата година. Открива се ж.п. отсечката Казанлък – Тулово, която включва града в н
Генчо Генев (09.03.1923 - 11.03.1924 и 17.04.1924 - 14.07.1925)
Общинският бюджет бележи ръст от наеми на обекти, сергийно право, такси, провеждане на търгове. През 1924 г. в града започва производството си Военната фабрика „Арсенал”. На 1.06.1924 г. излиза първият брой на в. „Казанлъшка Искра”.
Петко М. Райнов (27.03.1926 - 10.02.1929 - 14.02.1932 )
Представител на Демократически сговор. Утвърждава се нов градоустройствен план. Определят се чаршийските улици, въвежда се изискването предприятията да се строят само в индустриалните зони, коригира се градския водопровод, шосират се главните улици на Казанлък
Константин Мазнев (14.02.1932 - 19.05. 1934)
Представител на партийната коалиция Народен блок. Продължава работата по градския водопровод, проучват се нови водоизточници, закупуват се нови помпи и други съоръжения. Довършва се пазара за добитък. Ускорява се залесяването в Казанлъшко, води се успешна борб
Гурко Серафимов (19.05.1934 – 17.03.1937 и 7.03.1937 - 28.06.1939 )
През 1936 г. Казанлък е обявен за образцов град. В общинския съвет се изграждат специализирани служби, които по-адекватно да извършват и контролират процесите, наложени от новите икономически и благоустройствени задачи – като откритото през 1936 г. техни
Иван Попдимитров (май 1939 - 09.09.1944)
За глобалното решаване на благоустройствените проблеми на града, общинското ръководство решава, че трябва да се изготви нов градоустройствен план по новия закон за градоустройство. Променя се обликът на централната градска част - оформен е просторен площад, из
