ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

В икономиката на община Казанлък доминират следните отрасли:

► Индустрия (представена от производството на хидравлични елементи, обработката на метали, преработвателна промишленост)

► Земеделие (основно отглеждане на маслодайни култури, производство на розово масло)

► Туризъм.

Таблица 1 Групи предприятия в община Казанлък, според заетите в тях лица

В периода 2014-2018 г. общият брой на функциониращите предприятия в община Казанлък се увеличава със 180 броя. Най-голям дял имат микро- предприятията, като през 2018 г. техният брой е 2982 бр. или 92,4% от общия брой. Те са увеличили броя си със 155 в периода 2014-2018 г. Малките предприятия са 6,3% от общия брой, увеличението им е с 28 броя. Делът на средните предприятия е 1,05%, а на големите - 0,25%. При средните и големите предприятия се наблюдава намаление на броя, съответно с 1 и 2 в периода 2014-2018 г. Броят на предприятията в общината е 20 % от броя на същите в област Стара Загора за 2018 г.

Фигура 1 Брой предприятия в община Казанлък по размер към 31.12.2018 г.

Нетните приходи от продажби в периода 2014-2018 г. се увеличават с 6,54 хил. лв./жител при нарастване за страната с 9,27 хил. лв./жител. Към края на 2018 г. нетните приходи от продажби в общината достигат 56,4% от средните за страната. Почти двойно по-ниските приходи от продажби в сравнение със средните за страната показват, че произведената продукция има ниска добавена стойност и/или производителността на труда е ниска.

Таблица 2 Нетни приходи от продажби на 1 жител към 31.12. 2018 г. в хил. лв./жител

Таблица 3 Нетни приходи от продажби на предприятията на един зает в хил. лв.

Таблица 4 Основни икономически показатели на нефинансовите предприятия за периода 2014-2018 г. в община Казанлък

Най-голямото увеличение за периода 2014-2018 г. се наблюдава в произведената продукция, която е нараснала за периода общо с 57,6%. Приходите от дейността нарастват с 43,6%, а нетните приходи от продажби нарастват с 34,5%, разходите за ДМА (дълготрайни материални активи) са се увеличили с 20,4%. За 2018 г. НПП (нетен приход от продажби) в община Казанлък са 15,5% от тези за област Стара Загора.

Преработващата промишленост е традиционно водещ, структуроопределящ сектор на икономиката на община Казанлък. По данни на НСИ, за периода от 2013 до 2015 г., броят на предприятията в този сектор е намалял с 11 броя. През 2015 г. предприятията са 407 и броят им се променя динамично. През 2017 г. са 416 като спрямо предходната година, броят им се е увеличил с 12, а заетите лица сектора са нараснали с 1183 души.

Община Казанлък има добре развита преработваща промишленост, която е и най-развитият сектор в област Стара Загора. Производствените компании допринасят за 75% от добавената стойност за местната икономика и наемат 66% от работниците през 2019 г. Секторът генерира 55% от нетните приходи и 79% от обема на заплатите. Най-значимите производствени подсектори по добавена стойност са обработката на метали и метални части (63% от добавената стойност в производството), производството на машини и оборудване (21% от добавената стойност). Производителността на компаниите се гарантира от капиталови инвестиции в дълготрайни материални активи и от активното усвояване на финансиране от европейските фондове - общо 29% от сумата за региона за периода 2014-2019 г.

В периода 2014-2017 г. в община Казанлък се запазва тенденцията най-големият брой фирми да е в сектор „Търговия и ремонт на автомобили и битова техника”, но се наблюдава намаление на броя им през последните години. Броят на заетите се увеличава, както и приходите от дейност. През 2015 г. фирмите в тази област са 1 285 броя, а през 2016 г. са 1 263 т.е. за периода са намалели с 22, а броят на заетите лица е нараснал със 133 души, спрямо предходната година. През 2017 г. в сектора работят 1 225 фирми. Отбелязва се намаление с 38, а броят на заетите лица се е увеличил със 21 души. Приходите от дейността също растат с 16 258 хил. лв. През 2018 г. в сектора работят 1 277 фирми, като спрямо предходната година броят им е с 52 повече, докато броят на заетите в тях лица е с 52 души по-малко. Приходите от дейността бележат нарастване с 18 839 хил. лв., което показва, че е започнало оптимизиране на дейността в сектора, като са повишени приходите на един зает.

Казанлък има добре развит сектор за бизнес услуги, който допринася за около 20% от добавената стойност и 25% от работните места в общината. Строителният сектор по отношение на заетостта осигурява работни места за 15% от заетите. Област Стара Загора е една от най-гъсто населените в страната, което в комбинация с високите средни доходи, я нарежда сред областите с най-висока покупателна способност. Това създава перфектни условия за развитие на потребителските услуги. Тези услуги генерират 6% от добавената стойност, но представляват 13% от работните места в областта и 8-4% от работните места в общината. Потребителските услуги включват търговия на дребно, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, култура, спорт, развлечения и други бизнеси.

В общината са основните мощности за производството на едно от най-известните и качествени етерични розови масла в света използвано при производството на козметични продукти и лекарства. Тук е локализирана и една от водещите български компании в информационно комуникационните технологии - Давид Холдинг АД. Производството на текстил е традиционен сектор. В града се развива и фармацевтично производство.

Разходите за придобиване на ДМА (дълготрайни материални активи) през 2018 г. в област Стара Загора са 829 012 хил. лв., като 604 693 хил. лв. (73%) са направени от частния сектор. Най-много средства са насочени в преработвателната промишленост, доставката на вода, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване - общо 58,85% от разходите, следвани от търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство - 12,6%. На трето място е селското и горското стопанство с 10,%, следвано от строителството с 6,1%. Разходите за професионални дейности, научни изследвания, административни и спомагателни дейности са с дял 1,57% от общия размер на разходите за ДМА. Най-много разходи са направени за придобиване на машини и оборудване - 50%, следвани от сгради, строителни съоръжения и конструкции и 10,5% за транспортни средства. По разходи за придобиване на ДМА през 2018 г. област Стара Загора е на пето място в страната след София-столична, Пловдив, Варна и Бургас. Стойността на придобитите ДМА (дълготрайни материални активи) през 2018 г. е 682 688 хил. лв. Придобиването на ДМА (дълготрайни материални активи) се отразява благоприятно на темповете и ефективноефективността на развитието на индустриалните производства в областта и в частност в община Казанлък.

За базовата 2011 година, разходите за придобиване на ДМА (дълготрайни материални активи) в общината, по данни на НСИ, са 3 641 хил. лв. През 2017 г. индикаторът за пръв път бележи положителни стойности със значителното нарастване от 422%. Увеличението вероятно се дължи на нарастващия брой фирми, които изпълняват проекти, финансиращи иновации в предприятията през програмния период 2014-2020. За 2018 г. разходите са на стойност 17 825 хил. лв.

Преките чуждестранни инвестиции в област Стара Загора към 31.12.2018 г. са 929 285 хил. евро и представляват 3,72.3% от тези в страната и 29% от тези в Югоизточен район. Областта е на шесто място за 2018 г. в страната по ПЧИ след областите София-Столица, София, Бургас, Пловдив и Варна. По размер те са двойно повече от всички ПЧИ направени в Северозападния район за 2018 г. и определят област Стара Загора като привлекателно място за инвестиции.

Преките чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор към 31.12.2018 г. за община Казанлък, по данни на НСИ, са на стойност 75,481 млн. евро, като се отчита нарастване от 65,17%, спрямо базовата 2011 г., когато чуждестранните преки инвестиции са на стойност 45,70 млн. евро. Община Казанлък създава условия за запазване на тази тенденция в бъдеще като създава Индустриална зона в град Казанлък, която ще осигури по-привлекателни условия за инвеститорите.

През 2018 г. брутната добавена стойност (БДС) създадена в област Стара Загора е 4 759 млн. лв., като водещ е сектора на индустрията - 2 928 млн. лв., следван от услугите - 1 679 млн. лв. и аграрния сектор - 151 млн. лв. През 2019 г. БДС за областта е 4 424 млн. лева (38,4 % от БДС за ЮИР), като в сектора на индустрията е 2 451 млн. лв. (57,1 % от БДС за ЮИР), услугите – 1 805 млн. лв. (27,2 % от БДС за ЮИР) и аграрния сектор – 168 млн. лв. (28,4 % от БДС за ЮИР). Сравнена тя надвишава БДС във всеки един от районите СЗР, СЦР и СИР, както и БДС на област Пловдив, където функционира най-интензивно развиващата се индустриална зона в последните години в България. Приносът на община Казанлък за този резултат е съществен, предвид, че гр. Казанлък е втория по големина град с водеща роля за развитието на индустрията в областта. Приносът му е съществен и за произведения БВП в областта през 2018 г.– 5 488 млн. лв. или 17 273 лв./човек. По абсолютен размер на произведения БВП област Стара Загора е на четвърто място в страната, след областите София-град, Пловдив и Варна, като изпреварва дори област Бургас. Сравнена с останалите области в страната по БВП/човек през 2018 г. тя е на второ място в страната след област София-град, като надвишава средната стойност за страната от 15 615 лв./човек.

Към 31.12.2019 г. в общината са стартирали 33 проекта за иновации в МСП, от които 29 са приключили успешно и са допринесли за повишаване конкурентоспособността на общинската икономика. Община Казанлък попада в групата на общините, в които са стартирали изпълнението на повече от 20 проекта по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (преди отварянето на мерките за преодоляване на последиците от COVID-19).

От началото на 2014 г. до 15 февруари 2021 г. регистрираните на територията на общината предприятия са стартирали изпълнението на 232 проекта на обща стойност над 50 млн. лева.

През 2020 г. във връзка с преодоляване на кризата с COVID-19 са подадени общо 172 проектни предложения от микро-, малки и средни предприятия:

► Микро- и малки предприятия са подали 167 проекта по мярка „Преодоляване недостига на средства и липсата на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19“, като 108 от тях са получили максимално допустимата подкрепа от 10 000 лева (1 080 000 лева общо), а другите 59 проекта са получили подкрепа в размер на общо 324 870 лева. Размерът на получената финансова подкрепа е в размер на 1 404 870 лева.

► По мерките „Подкрепа за МСП, извършващи автобусни превози за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19“ и „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ са подадени 5 проекта на обща стойност 136 078 лева.

По останалите мерки на ОПИК към 15 февруари 2021 г. са подадени общо 50 проекта за близо 42 млн. лева, както следва:

► Приоритетна ос „Технологично развитие и иновации“ – общо 11 проекта (10 приключили, 1 в процес на изпълнение) на обща стойност 12 084 369 лева

► Приоритетна ос „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ – общо 29 проекта на обща стойност 19 795 811 лева

► Приоритетна ос „Енергийна и ресурсна ефективност“ – общо 8 проекта (7 приключили и 1 в процес на изпълнение) на обща стойност 10 037 083 лева.

За повишаване конкурентоспособността на предприятията на територията на общината за периода 2014-2020 г. се реализират проекти за близо 52 млн. лева.

Икономическото развитие на община Казанлък през последните години се характеризира с известна динамика. Данните показват процес на развитие и нарастване на основните икономически показатели за периода от 2014 г. до 2019 г., което е доказателство за стабилното икономическо състояние на общината.

Таблица 5 Средна работна заплата за периода 2014-2018 г. в община Казанлък. (лв.)

В периода 2014-2018 г. средната годишна работна заплата в общината се е увеличила с 57,1%, като е достигнала 92,3% от средната за страната през 2018 г. За сравнение, за същия период средната работна заплата за страната се е увеличила с 39,5 %. Тези данни определят община Казанлък като привлекателно място за работа в рамките на страната.

Най-високата средна заплата в община Казанлък е в сектора на информационните технологии и комуникациите (ITC), но като размер тя е по-ниска от средните в сектора за други развити индустриални зони като Пловдив и Бургас. По отношение на различните професии най-високите заплати са за лицата с технически профил. В производствения сектор най-високата заплата е в производството на машини и оборудване и металообработката. Компаниите в сектора с голям брой на заетите поддържат заплати, съпоставими с тези на конкурентите им в индустриалните зони в Пловдив и Бургас. Заплатите в областта на производството на машини и оборудване обикновено са по-високи от средните за страната.

Добре развит отрасъл в общината е машиностроенето, представено от предприятия като: „Арсенал” АД, „М+С Хидравлик“, „Капрони“, „Крес-Д” ООД, „Хидропневмотехника“, „Шипка“ и др.

В град Казанлък са концентрирани около 90% от мощностите в подотрасъл „Хидравлика и пневматика“ на страната. Първо място в сектора на машиностроенето заема заводът за въоръжение и боеприпаси „Арсенал“ АД. През 2019 е най-големият работодател в България с персонал от 9294 души. През 2018 г. има приходи от дейността си за 541 млн. лв. Секторът се допълва от още две водещи казанлъшки предприятия за хидравлични изделия – „М+С Хидравлик“ АД и „Капрони“ АД. „М+С Хидравлик“ АД осигурява работа на 1207 души през 2019 г. Дружеството е безспорният лидер в България при производство на хидравлични помпи, мотори и пневматични двигатели и има дистрибутори в цял свят. „Капрони“ АД е производител на хидравлични изделия и системи, предмет на дейност са също научни изследвания и търговия в страната и чужбина. За 2018 г. фирмата е реализирала приходи в размер на 50 млн. лева. Работи с 821 души персонал. Изградено е партньорство с повече от 150 компании и има дистрибуторска мрежа в повече от 30 държави по целият свят.

„Хранмеханика” ООД е специализирано в производството на машини за месопреработка, хигиенна техника, клинично оборудване, машини за понички, съоръжения за етеричномаслени култури, медицински мебели. Значителна роля в местната икономика има и традиционния за общината икономически сектор „Производство на текстил и облекло”, като основното предприятие в сектора е „България – К” АД за производство на хавлиени кърпи. В град Казанлък се произвеждат струнни музикални инструменти (класически китари, цигулки, виоли, виолончела и контрабаси) от „Кремона – България” ЕООД. През 2018 г. дружеството има 3 млн. лева приходи от реализирана продукция. Към 2019 г. осигурява 122 работни места.

Други по големи производствени предприятия са: „Софарма” АД (производител на лекарствени продукти); „Гуала Клоужърс България“ (производство на дозатори и капачки за хранително-вкусова, фармацевтична и козметична промишленост); „Даник” АД (производство и разработката на пластмасови продукти използвани в опаковъчната промишленост, както и производство и разработка на матрици, инструменти и специална екипировка, използвани в производствения процес).

В другите населени места от общината промишленото производство е представено от „Индустриалтехник” АД, гр. Шипка (производство и търговия с хидравлични зъбни помпи и системи); „Суперабразив” ЕООД, гр. Крън (производство на диамантен прах, инструменти, екипировка и машини Lavina за обработка на повърхности в строителството и оптиката); „Завод за пружини” АД, гр. Крън (проектиране, производство и продажба на студено и горещо форматирани пружини и щанцови изделия и инструментална екипировка, термообработка, галванични и химични покрития).

Активната политика на общината е насочена към привличане на български и чуждестранни инвеститори както в сферата на промишлеността, така също и в другите икономически отрасли и дейности.

Индустриална зона Казанлък

В изминалите години Казанлък се е утвърдил като индустриален град. За да се стимулира бъдещото му икономическо развитие e взето решение да се инвестира в създаването на Индустриална зона от ново поколение. Тя е публично съвместно дружество между община Казанлък и Националната компания Индустриални зони. Индустриалната зона се намира в непосредствена близост до града и комуникационно е свързана както с града, така и с републиканската пътна и жп мрежа. Зоната е лесно достъпна както за бизнеса, така и за работещите в нея. Републиканският път I-6 (E871, свързващ Казанлък със столицата София и Бургас, както и I-5 (E85), свързващ Казанлък с Дунав мост и автомагистралите Тракия и Марица са основните транспортни оси, които ще обслужват зоната заедно с подбалканската жп линия София-Карнобат-Синдел, осигуряваща връзка с пристанищата Бургас и Варна.

Индустриалната зона Казанлък се очаква да създаде условия за развитието на бъдеща производствена и бизнес инфраструктура, което ще допринесе за засилване на инвестиционната активност на региона ще подпомогне дългосрочното развитие на общината. Чрез изграждането на съпътстваща техническа и довеждаща инфраструктура (електрическа подстанция; вътрешна водоснабдителна и канализационна мрежа; газ; достъп до интернет; вътрешни пътища) за въвеждане на нови производствени терени в рамките на отредените 68 хил. кв. м. земя за производствени, складови и обслужващи дейности (съгласно ПУП-ПЗ за имот №06848.12.15) се открива възможност за привличане на нови инвеститори в общината, създаване на работни места, ориентиране на регионалната икономика към модерни производствени дейности.

Индустриална зона – Казанлък също така представлява инвестиционен стимул и институционална подкрепа, в т.ч. и възможност за концентрация на взаимосвързани дейности на едно място и цялостно повишаване на ефективността, осъществяване на дейност в бизнес среда с концентрация на финансови, производствени и човешки ресурси, повишена достъпност до транспортни канали за дистрибуция, достъп до технологии, обмяна на информация и опит, първокласна локация с транспортни връзки, както и добре развита бизнес и градска инфраструктура. Тя е подходяща за правене на бизнес с висока добавена стойност, развитие и прилагане на иновативните технологии и разработването на нови продукти, като съществено предимство е наличието на квалифицирани и професионално добре подготвени кадри. Зоната има потенциал да послужи за развитието на цялостна концепция за изпълнение на ИТИ за развитие на Индустриален парк в община Казанлък и региона като цяло.

Селско стопанство

Към 2018 г. земята със селскостопанско предназначение в област Стара Загора е 281050 хектара, като обработваемите земи са 184433 ха (65,5%), трайните насаждения 13860 ха (4,9%), постоянно затревените площи и ливадите 74967 ха (26,7%), други категория земя са 7 790 ха. Най-голям дял от обработваемите земи имат тези заети със зърнени и маслодайни култури съответно 92874 ха и 62928 ха.

Област Стара Загора е водеща в производството на рози и розово масло в страната. По данни на МЗХГ засадените площи в областта за 2018 г. са 2316 ха, като 25% от тях са в община Казанлък. Добивът на цвят от роза, по данни на производителите, варира от 100 до 850 кг/ха. Индустрията е генерирала оборот от 37 000 000 евро за 2018 г .

В гр. Казанлък се намира и Институтът по розата и етеричномаслените култури, част от Селскостопанска Академия. Институтът е основен център за научноизследователска, приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на ароматните и медицински култури в България. Разполага с изследователска лаборатория за анализ на суровини и масла, експериментално-производствена база, която включва 100 ха опитно поле, промишлена и лабораторна инсталации за производство на етерични масла. Основната му дейност е в областта на научните изследвания и включва интродукция, селекция и размножаване на ЕМЛК с приоритет маслодайна роза, лавандула, мента, шипка, резене, салвия, кориандър, лайка, маточина, силибум; създаване и поддържане на генофонд от ЕМЛК; проучвания в областта на технология на преработка на етеричномаслени суровини и приложение на получените продукти; технологии за производство на стандартен посевен и посадъчен материал; изпитвателна лаборатория за анализи и издаване на сертификати за масла,

растителни екстракти, семена, козметика, лекарствени средства; производство на супер елитен и елитен посевен и посадъчен материал.

Горско стопанство

Горската територия на община Казанлък се включва към Държавно горско стопанство Казанлък, което е поделение на регионална дирекция по горите Стара Загора от Югоизточно държавно предприятие. Община Казанлък има сключен договор за управление на горските територии, собственост на община Казанлък с ТП „Държавно горско стопанство“ Казанлък. Основният предмет на дейност на предприятието е управление и стопанисване на общинските горски територии, устройство и отчет на горите, създаване на нови гори и борба с ерозията, провеждане на възобновителни, огледни и санитарни сечи, използване на дървесината, маркиране, подготовка за провеждане на търгове за продажба на дървесина, осъществяване на мероприятия, свързани със защита на горите, тяхното опазване и вътрешен контрол.

Разпределението на горската територия на община Казанлък с оглед собствеността е:

► държавни горски територии – 23571,6 ха (93.29%)

► общински горски територии – 742,6 ха (2.94%)

► горски територии собственост на физически лица – 848,2 ха (3.36%)

► горски територии собственост на юридически лица – 59,7 ха (0.24%)

► други – 44,4 ха (0.17%).

Горското стопанство е развито в различна степен в землищата на населените места от общината. Горскостопанската дейност се наблюдава от ДГС Казанлък. Разпределението на горската територия държавна собственост по землища на общината е представено в следващата таблица.

Таблица 6 Разпределението на горската територия държавна собственост по землища
на община Казанлък - 2012 г.

Опазването от пожари и доброто управление на горите и горските ресурси е важно за бъдещото развитие на община Казанлък и превръщането ѝ в място за целогодишен туризъм и като мярка за ограничаване на климатичните промени. Горските територии са богати на диворастящи плодове и гъби, билки. Използват се за паша на домашни животни - овце, говеда, кози.

Предвид сходните условия и проблеми в горските територии на съседните на Казанлък общини е подходящо сътрудничеството с тях за осигуряване на по-добро управление, опазване и устойчиво използване на горите и горските ресурси.

Обществените екосистемни ползи от доброто управление и опазване на горските територии обхващат:

► защита срещу ерозия на почвата от лавини и наводнения;

► обезпечаване на количеството и качеството на водата;

► поддържане на биологичното разнообразие;

► екраниране, поглъщане на шум и замърсители, поддържане на микроклимат;

► осигуряване на условия за рекреация и туризъм;

► поддържане на традиционния ландшафт;

► защита на природното и културното наследство;

► защита на инфраструктурни обекти и съоръжения;

► забавяне и регулиране на въздействията от промените на климата.

Туризъм

Туризмът е отрасъл на общинската икономика, който се развива интензивно в последните години, като се базира на живописното разположение на общината, историческите и природни забележителности и културните традиции.

Съгласно чл.15 от Закона за туризма (ЗТ), територията на страната се разделя на обособени територии - туристически райони, с цел формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг. Съгласно обновената през 2015 г. туристическа карта на България „Долина на розите“ с център Казанлък е 6-ият регистриран туристически район в страната, който включва 19 общини: Антон, Гурково, Златица, Казанлък, Карлово, Копривщица, Мирково, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Пирдоп, Сливен, Сопот, Стрелча, Твърдица, Хисаря, Чавдар и Челопеч.

Според основната и разширена специализация на туристическите райони, „Долината на розите“ ще бъде с фокус върху здравния и културен туризъм: балнео, СПА и уелнес туризъм; културно-познавателен и фестивален туризъм; приключенски и екотуризъм; планински пешеходен и рекреативен туризъм; винен туризъм. Културният (познавателен, фестивален, творчески, делови, поклоннически, винен и кулинарен) туризъм в своята сложна цялост и разновидности е сред приоритетите на националната туристическа политика заради огромния неоползотворен потенциал и конкурентните пазарни ниши. Основа за развитие на културен туризъм са археологически, архитектурни, етноложки, религиозни и исторически обекти от различни епохи, богата мрежа от културни институции (музеи, галерии, читалища), културни събития и фестивали.

По инициатива на община Казанлък е сформиран Учредителен комитет и със заповед на Министъра на туризма е открита процедура за учредяване на Организация за управление на туристически район „Долина на розите“. Кметът на община Казанлък е избран за председател на Управителния съвет на Организация за управление на туристически район „Долината на розите“. В съвета участват още заместник-областният управител на област Сливен, кметовете на общините Сливен, Панагюрище, Копривщица, Хисар и директорът на Исторически музей „Искра“ - Казанлък.

В допълнение през територията на страната преминават шест от деветте културни маршрути на Югоизточна Европа. Институционализацията на туристическите райони с техните организации за управление има за цел създаването и маркетирането на регионални туристически продукти. Неизменен компонент в тях ще бъдат и обектите на културното наследство. В случаите, когато зоните с концентрация на наследени културни ценности се пресичат от граници на туристически райони, те се представят в своята цялост към района, в който попадат повечето и по-значими ценности. Туристическите райони се характеризират с богатство от зони с концентрация на наследени културни ценности.

Наличието на общи транспортни връзки, на културни традиции и сходни природни потенциали в туристическия район са предпоставка за реализация на интегрирани териториални инвестиции в областта на туризма.Съгласно поддържан от Министерство на туризма Регистър на туристическите атракции (РТА), община Казанлък е регистрирала 20 туристически атракции:

Казанлъшка тракийска гробница - Паметник на културата в гр. Казанлък, парк „Тюлбето“ общинска собственост; посещението е платено, целогодишно със служител екскурзовод 2 Гробница на Севт III Паметник на културата с национално значение, общинска собственост; посещението е платено, целогодишно със служител екскурзовод
Храм в могила Оструша - Паметник на културата с национално значение, общинска собственост; посещението е платено, целогодишно със служител екскурзовод
Храм в могила Шушманец - Паметник на културата с национално значение, общинска собственост; посещението е платено, целогодишно със служител екскурзовод
Музей на розата - Музей в гр. Казанлък, общинска собственост, обект на ИМ „Искра“; посещението е платено, целогодишно със служител екскурзовод
Етнографски комплекс - Музей, паметник на културата, общинска собственост, посещението е платено, със служител екскурзовод, работи в периода 1 май – 31 октомври
Дом „Петко Стайнов“ - Музей в гр. Казанлък, общинска собственост, паметник на културата с национално значение; посещението е платено, целогодишно със служител екскурзовод
Паметник на свободата - Паметник на културата с национално значение, на връх Шипка, държавна собственост; посещението е целогодишно, платено, с екскурзовод и осигурен достъп за хора с увреждания
ЛХМ „Чудомир“  - Музей, общински културен институт, паметник с национално значение; общинска собственост; посещението е целогодишно, платено, с екскурзовод
Аква парк - Минерален аква парк, частна собственост в с. Овощник
Пикник Българан - Атракционно увеселително заведение, частна собственост в парк „Тюлбето“, в близост до Казанлъшката тракийска гробница
Етнографска колекция „Чирпанлиева къща“ - Етнографски музей, паметник на културата от местно значение в гр. Шипка, общинска собственост, посещението е целогодишно, платено, с екскурзовод
Художествена галерия „Христо Песев “ - Галерия-експозиция, собственост на читалището в гр. Шипка, посещението е целогодишно, платено с екскурзовод 14 Музей на залесяването Музей от местно значение в гр. Шипка, държавна собственост, посещението е целогодишно, платено с екскурзовод
Исторически музей „Искра“ - Музей в гр. Казанлък, общинска собственост, посещението е целогодишно, платено с екскурзовод и осигурен достъп за хора с увреждания
Художествена галерия - Културен институт в гр. Казанлък, общинска собственост, посещението е целогодишно, платено с екскурзовод и осигурен достъп за хора с увреждания
Родна къща-експозиция „Професор Ненко Балкански“ - Къща-музей в гр. Казанлък, общинска собственост, посещението е с билети и екскурзовод
Родна къща-експозиция „Академик Дечко Узунов“ - Къща-музей в гр. Казанлък, общинска собственост, посещението е с билети и екскурзовод
Музей на фотографията и съвременните визуални - Музей общинска собственост, посещението е целогодишно и безплатно
Тракийски мегалит Вратата на богинята майка - Природна забележителност, скален масив – древно тракийско светилище в с. Бузовград, държавна собственост, посещението е целогодишно и безплатно

Освен посочените в регистъра голям интерес има също така и към могилите „Хелвеция“ и „Грифони“, както и към паметника на връх Бузлуджа.

Транспортната достъпност до посочените атракции е на добро ниво, с асфалтирани улици/пътища и осигурени паркоместа.

Фестивалите и събитията също представляват значим потенциал за развитие на туризъм. Вписаните за община Казанлък в Регистъра на Туристическите фестивали и събития (поддържан от Министерство на туризма) прояви са 40, като 20 от тях са с национално значение и се провеждат ежегодно.

Летище Казанлък е разположено на 2 км. от гр. Казанлък, по пътя за кв. Казанлъшки минерални бани. Летището има дълга история в българската авиация. То е създадено преди Втората световна война и дълго време се използва от българските военновъздушни сили като учебна база. По-късно става основен център за подготовка на парашутисти, като през 1980 г. на него е проведено XV Световен шампионат по парашутизъм. Летището е с отлична база за практикуване на всякакви видове въздушни спортове – полети с ултра леки самолети, парашутизъм, мотоделтапланеризъм, парапланеризъм, безмоторно летене, авиомоделизъм. Предлагат се и туристически полети над района с двуместен самолет. Летището има изградена къмпинг зона, зона за пикник и барбекю, паркинг, място за отдих.

Waterland - Аква парк „Овощник“ е най-голямата водна атракция в областта, използваща минерална вода. Намира се непосредствено до летище Казанлък.

На територията на общината има 42 маркирани туристически маршрута, като по-популярните за еко-туризъм са:

► Местност „Мечките“ (гр. Крън – Дереазлъ - местност „Мечките“) посещава се природното скално образувание „Мечките“;

► Местност „Катуните“ (с. Енина - „Катуните“ - хижа „Бузлуджа“);

► Пътека „Босилковец“ (гр. Шипка - Стръмна поляна - хижа „Бузлуджа“) ;

► гр. Шипка - Шипченски манастир - Руски гробища - връх Шипка;

► с. Енина - местност „Златевица“ - „Родопова чешма“ - връх „Жълти бряг“ - с. Долно Изворово;

► гр. Казанлък - язовир „Копринка“- крепост „Твърдица“ - с. Горно Черковище - с. Бузовград - гр. Казанлък;

► „Пътека през вековете“ (гр. Казанлък - с. Бузовград - мегалит „Тракийско светилище“).

Броят на местата за настаняване в общината в периода 2016-2019 г. е както следва:

► към 2016 година - 45 броя с общо 1 106 легла

► към 2017 година - 38 броя с общо 1 082 легла

► към 2018 година - 45 броя с общо 1 128 легла

► към 2019 година - 50 броя с общо 1 156 легла.

Броят на легло-денонощията в местата за настаняване в общината за 2019 г. е 306243.

С откриването през 2021 г. на новият хотел „Константина Палас“, броят на стаите в местата за настаняване ще стане общо 495. Предстои откриване на още един голям спа-комплекс, който се строи на мястото на някогашния профилакториум, от северната страна на съществуващия „Аквапарк“, по пътя за с. Овощник. Предвижда се комплекса да има 260 помещения/стаи, а общият капацитет на бъдещия хотел ще бъде от 700 души.

Реализираните нощувки през 2019 г. са 52236. Българи са осъществили 33977 нощувки (65%), а останалите 18259 нощувки (35%) са направени от чужденци. Общият брой на пренощувалите лица е 29295, съответно 20218 българи и 9077 чужденци. Степента на използване на наличната леглова база е 17,1% средно. Тази използваемост е твърде ниска за повечето от местата за настаняване предвид възможностите и потенциала на общината за развитие на целогодишни форми на туризъм, като познавателен, еко, спа (базиран на находищата на минерални води), планински, велосипеден, спортно катерене, скално катерене, делтапланеризъм, туристическо ориентиране и др.

През 2019 г. броят на реализираните нощувки в местата за настаняване е с 33,1% по-висок от този през 2016 г. Броят на леглата в местата за настаняване за същия период се е увеличил с 4,5%.

Приходите от нощувките осъществени в местата за настаняване в община Казанлък през 2019 г. са 2 333 834 лв., съответно 1 480 399 лв. от българи и 853 465 лв. от чужденци.

Таблица 7 Статистика: Туризъм. Нощувки от българи и чужденци

Таблица 8 Статистика: Туризъм. Нощувки на чужденци по години

Информация за броя на продадените билети по години в емблематични туристически обекти в общината, включващи: Тракийска гробница в Казанлък, Исторически музей, могила Голяма Косматка, Музей на розата, Етнографски комплекс „Кулата“, Дом „Петко Стайнов“ и др. е посочена в следващата таблица:

Таблица 9 Статистика: Туризъм. Брой туристи

Фигура 2 Туризъм. Брой посещения в туристически обекти

В периода 2014-2019 г. общият брой на туристите се увеличава 2 пъти. Ръстът на посещения от български туристи в периода 2017-2019 г. се дължи на посещенията на НПМ „Шипка-Бузлуджа“, което е най-посещаваното място в последните 3 години, следвано от Казанлъшката гробница. Принос за нарастването на броя на туристите имат и други обекти като Музея на розата и социализираните тракийски могили на територията на общината.

В периода 2014-2019 г. посещенията от чужденци в туристическите обекти в общината се увеличават с 56,6%. Очевидно е, че община Казанлък отбелязва значим напредък в развитието на туризма в последните години и броят на туристите устойчиво нараства.

Потенциал за развитие има в по-целенасоченото и фокусирано привличането на туристи от Япония, чийто предпочитания за посещение в България са свързани най-вече с културно-историческия туризъм и по-малко посещавани дестинации, традиционни визити за класически концерти и опера, а любима дестинация е Казанлък и Розовата долина. През 2020 г., поради настъпилата пандемия, е отбелязан спад в посещенията от японски туристи с над 80%. Предстои подписването на Меморандум за сътрудничество между Министерството на туризма и Японската туристическа агенция, където общината би могла да бъде активен участник. Друг фактор, който със сигурност допълнително ще повиши посещаемостта в Туристически район „Долината на розите“ с център град Казанлък е признаването на Роза Дамасцена за част от недвижимото културно наследство на ЮНЕСКО.

Значими проекти и дейности, реализирани в периода 2014-2020 г., които допринасят за утвърждаването на община Казанлък като привлекателна туристическа дестинация за устойчив туризъм в национален и международен план са:

► „Светът на траките“- С този проект се очаква да се повиши интереса към туризма в областта, като предложи нова атракция, която ще бъде достъпна през цялата година за посещение от казанлъчани и туристи. „Светът на траките“ се развива на площ от 23000 кв. м. по пътя към Шипченския проход, близо до град Шипка. В близост до него са тракийските гробници „Шушманец“, „Оструша“ и „Голяма Косматка“, „Хелвеция“ и „Грифони“. „Светът на траките“ пресъздава максимално автентично атмосферата на начина на живот и обичаите на древните заселници в Казанлъшката долина, в съчетание с модерните туристически атракции, комфорт и визуални изкуства. Общината е предвидила като част от проекта да се изгради велоалея с дължина 6841 м, която да свързва бъдещата туристическа атракция край гр. Шипка със съществуващата велоалея между гр. Казанлък и Крън. Предвидена е консервация, реставрация и социализация на гробницата „Оструша“, която ще бъде достъпна като култов комплекс. По атрактивен начин, храмовият комплекс ще предложи експонирани археологическите структури и гробната камера, както и мултимедийна зала с витрина за експонати. Проектът позволява организиране на различни събития, 3D виртуална реалност, изложби и атракции. Тронната зала на „Светът на траките“ ще бъде автентична с тронната зала на двореца Севтополис, според сведенията и данните на траколозите. Проектът се финансира чрез комбинирана подкрепа от кредит (1 921 935,00 лв.) и безвъзмездна финансова помощ (6 735 429,83 лв.) с обща стойност 8 657 364,83 лв.

► Надграждане на Празници в Долината на тракийските царе с екопоход до Мегалита, възстановка на тракийски ритуали „По стъпките на траките“;

► Музейната експозиция „Лапидариум и детски кът в музея” е обновена и допълнена по проект, реализиран с посредничеството на Американски научен център – София и финансиран от Фондация „Америка за България“;

► проект „Мистериите на траките“ на стойност 40 000 лв., финансиран от Национален фонд „Култура“ по Културна програма на Българското председателство на ЕС 2018 г. на Общински театър „Любомир Кабакчиев“;

► „Документиране и дигитализиране на тракийски гробници, гробни комплекси и движимо културно наследство от Долината на розите и тракийските царе“- 365.8 хил. лв.

► „Консервация, реставрация и социализация на тракийски могили „Хелвеция“ и „Грифони“- 2776.5 хил. лв.

► „Долината на розите и тракийските царе“ – 418.0 хил. лв. и устойчивост на дейностите на проект „Долината на розите и тракийските царе“ - 51.7 хил. лв. Изпълнението му дава възможност за участие в туристически борси и представяне на туроператори. Целта е повишаване конкурентоспособността и диверсифициране икономиката на общините Казанлък, Павел баня, Сопот, Мъглиж и Карлово, чрез промотиране на цялостен туристически продукт, като по този начин се допринася за устойчивото развитие на района. Проектът прави популярна дестинацията Казанлък за чуждите туристи и туроператори.

► Реализиран е проект по програмата „Еразъм+“ „Изграждане на общност. Трансформиране на Шипка в модерно, туристическо, културно и информационно селище“ в периода 2018-2020 г. Целта на проекта е съхраняване и развитие на знанията и уменията на местната общност за по-пълноценен начин на живот, оказване съдействие при реализацията на целите на град Шипка за развитие, и по-конкретно за трансформация на града в модерно туристическо, културно, историческо селище, подобряване на условията за живот на хората и привличане на млади хора. Партньори по проекта са народно читалище „Светлина-1861“, Bij de Brest (Франция), Nature friends (Германия), INEX (Чехия), Asociation SPIN (Португалия).

Водена от желанието да популяризира Казанлък като привлекателна туристическа дестинация, общинската администрация реализира редица представяния в градовете Берн (Швейцария), Лондон (Великобритания), Рим (Италия – изложение „Дни на розата“, май 2015 г.), Брюксел (Белгия) и Париж (Франция), които привличат повече туристи и правят общината разпознаваема на европейската карта на туризма. Броят на туристите, посетили Казанлък през 2019 г. и туристическите обекти в общината е 223262 (броят е на база продадени билети в местата за туризъм).

През 2019 г. е осигурена целева субсидия в размер на 15000 лева от МК за продължаването на археологическите проучвания на обект „Късноантична и средновековна крепост Бузово кале“ край град Казанлък. Четиригодишната работа на археологическия екип e допринесла за разкриването на важни и отличаващи се с монументалност части от крепостта Бузoво кале. На първо място, ключовите за защитата ѝ укрепления – двойни стени и масивна многоъгълна кула във високата част, свързваща се с планината. Напълно проучена е и голямата по размери крепостна църква, както и ъгловата кула и четири жилищни сгради в югоизточната част на крепостта. С проучването на крепостта археологическият екип има цел да подпомогне възстановяването на средновековната история на Казанлъшко. Откритите по време на разкопките материали ще обогатят средновековния фонд на ИМ „Искра“, който към момента е един от най-бедните в музея.

В град Казанлък функционира Туристически информационен център, който предлага информация и услуги на туристите.

В действащия Общ устройствен план се посочва, че на основа на значимия потенциал на територията на общината, има устройствени условия за развитие на следните видове туризъм:

► Селски туризъм: характерен е с това, че целта на туристическите посещения са малките населени места. Понякога туристите се настаняват в традиционни селски къщи и се запознават с местния начин на живот, а в други, модерни хотели се построяват в малки села с чиста природа. Характерна черта на туристическия продукт на селския туризъм е личният контакт, създаването на възможност да почувстват околната среда, бит и култура. Участват в дейностите, традициите и начина на живот на местните хора. В резултат на местната инициатива и управление, селският туризъм се основава на пейзаж и култура и затова е атрактивен за много хора живеещи в градовете.

► Културен туризъм – пътувания, с цел посещението на културни паметници, опознаването на чужди култури или посещението на културни прояви.

► Тематичен туризъм –посещение на културни прояви, обединени от едно мото. Темите са част от културни и обществени области като например изкуство, архитектура, литература, музика. Тематичният туризъм може да бъде детерминиран времево, например в рамките на една година или няколко седмици.

► Маршрутно-познавателeн туризъм – особен вид туризъм, чиято специфика се определя от мотивите, личните нужди, интересите и потребностите на туристите. Основно това са нуждата от обогатяване, разширяване на знанията и стремеж към новото и непознатото. Самото пътуване може да е с по-обща цел или с конкретна познавателна цел.

► Пешеходен туризъм - основната му отличителна черта е пешеходството, вкл. преминаване на алпийски маршрути с водач. Функциониращите еко пътеки създават благоприятни условия за развитие на пешеходен туризъм.

► Вело и мото туризъм – включва преходи с колело или мотоциклет; може да бъде вид приключенски и екстремен туризъм, вкл. екстремно колоездене и екстремен мотоциклетизъм. Планирано е изграждане на велосипедна алея от гр. Крън до гр. Шипка (продължение на съществуваща алея до предвидения за изграждане туристически комплекс „Светът на траките“.

► Конен туризъм – вид приключенски и екстремен туризъм, включва езда сред природата, конни разходки и преходи, обучение по езда.

► Музеен и изложбен туризъм –дава възможност за по-дълбоко запознаване с историята и културата на населеното място и района.

► Балнеологичен, спа и уелнес туризъм – свързани с минерални геотермални води; с лечението и профилактиката на различни видове заболявания; с релаксация и грижа за духа и тялото; със здравословното хранене и поддържането на външния вид. Характерно е наличието на басейни, сауни, различни видове бани, масажни и козметични процедури, фитнес центрове, уелнес меню, фито-барове, специални програми за красота и др.

► Риболовен туризъм;

► Тематичен и маршрутно-познавателен туризъм – представлява наблюдение на растения и на диви животни в естествената им среда чрез специално изградени безопасни укрития и кули. Особено популярно е наблюдението на птици. Представлява опознаване и изследване на различни видове птици, живеещи в естествената си среда - най-често природни паркове, поставени под национална защита.

► Атракционен туризъм – свързан предимно с тематични паркове, предлагащи различни атракции и забавления: приключенски, увеселителни, атракционни и др. През 2019 г. в гр. Шипка е проведено първото издание на „Шипка фест. Дни на изкуствата и занаятите“, като е добавена още една атракция, която ще привлича туристи.

За да осигури устойчиво развитие на туристическия сектор, общината трябва да се справи с предизвикателствата на съвременната среда и конкуренцията, маркетинга, съществуващите дефицити в управлението и правната рамка.

Туристическото райониране е факт, но се изискват допълнителни усилия за доброто реално функциониране на район „Долина на розите“. Недостигът на квалифицирани кадри е застрашаващ факт както за икономиката като цяло, така и за туризма. Необходима е координация между частните и публичните институции в изграждането и поддържането на туристическата, техническата и информационната инфраструктури.