КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Казанлък – една невероятна хармония от древна култура, богата история, традиции и съвременност, която природата щедро е поставила в центъра на неповторимата Розова долина, пазена от строгите върхове на Стара планина. Град, изпълнен с неповторимия аромат на маслодайна роза, обгърнат с тайнствата на древната тракийска цивилизация, потънал в свежа зеленина и цветове. Това е географският център на България и столица на Долината на розите и тракийските царе. Маслодайната роза, която се отглежда в Казанлъшката долина, е емблемата на България пред света. От нея се произвежда признатото за най-висококачествено розово масло. В града се намира единственият на Балканите Музей на розата с над 10 000 експоната, свързани с розопроизводството.
Културно - историческо наследство
На територията Долината на тракийските владетели съществуват над 1 500 могилни насипа, от които до момента са проучени около 150. В 9 от тях има разкрити монументални съоръжения, а социализирани са 5 обекта:
- Най-впечатляващ е монументалният и най-голям в Долината на тракийските владетели подмогилен храм мавзолей във внушителната с размерите си могила „Голямата Косматка”. Храмът е строен през втората половина на V в. пр. Хр., а в началото на III в. пр. Хр. тук е извършено ритуалното погребение на тракийския цар Севт III. След края на погребението входовете на първите две помещения са зазидани, коридорът опожарен и запълнен с камъни и пръст, Фасадата засипана.
· Откритата още през 1944 г. и добила световна известност с великолепните си стенописи Казанлъшка гробница от края на IV в. пр. Хр. Казанлъшката гробница е разположена в северната част на града в парка „Тюлбето”. Тя е първия български паметник включен в световния списък на паметниците на ЮНЕСКО. За нея е изградена специална защитна постройка с климатична инсталация, която осигурява условия за запазването на стенописите. В близост до оригинала е построено точно копие, отворено за посещение.
- Могилата „Шушманец” – (датира от V-IV в. пр. Хр.) е тракийски храм, който в последствие е превърнат в гробница. Състои се от коридор-преддверие с колона в йоннийски стил и кръгла погребална камера с централна и седем полуколони в дорийски стил. Уникалното и архитектурно решение я прави една от най-представителните произведения на тракийската архитектура.
- Гробнично-култовият комплекс при могилата „Оструша” край Шипка от средата на IV в. пр. Хр. Една от камерите е изцяло запазена. Тя е вдълбана в монолитен гранитен блок с тегло повече от 60 тона. Покривът е разделен на десетки образни полета, изпълнени с виртуозно изрисувани портрети, сцени с хора, борба между животни, растителни и геометрични украси.
- Саркофагоподобната подмогилна гробница при могилата „Светицата” от втората половина на V в. пр. Хр. В нея е намерена уникална със своята експресивност маска-фиала от масивно злато, тежаща 673 г.
- Подмогилните храмове мавзолеи при могилата „Голяма Арсеналка”, край с. Шипка от V-IV в. пр. Хр. Могилата се състои от преддверие и куполна камера, като помещенията се затварят с двукрили каменни врати. В центъра на пода на куполната камера е оформен под, наподобяващ култовите огнища в Севтополис.
- Могилата „Грифоните” Датира от V в пр. Хр. Името идва от изобразените на входа към първата камера фигури, които приличат на стилизирани глави на грифони. На централно място в кръглата камера е монтирано погребално ложе.
- Могилата „Хелвеция” – датира от V-IV в. пр. Хр. Датира от ср. на IV в пр. Хр. и се състои от коридор, преддверие-олтар и правоъгълна камера с фина мазилка, затваряща се с двукрила каменна врата с механизъм за затваряне от вътре.
По програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“, Мярка 1 „Консервация, реставрация и социализация на тракийски могили „Хелвеция“ и „Грифони“ в процес на изпълнение е проект, в който е предвидено възстановяване, опазване за бъдещите поколения и осигуряване на достъпност до богатото тракийско културно наследство в община Казанлък, в частност тракийски могили „Хелвеция“ и „Грифони“.
- Сашова могила Датира от IV в пр. Хр., могилата се състои от коридор и две правоъгълни помещения. В погребалната камера са разкрити останки на погребан мъж (владетел-войн), чрез трупополагане, с над 50 лични принадлежности, от злато, сребро, бронз, желязо и гривна.
- Сарафовата могила - датира от ІV-ІІІ в.пр.Хр. Разположена на 7 km южно от град Шипка. Често се нарича и с името „Крън 2“. Гробницата е била ограбена още в древността. При направените проучвания са открити останки от конски скелет (в коридора на комплекса), дребни предмети от злато и сребро, позлатени глинени украси и амулети.
Осем от тези паметници – „Голяма Косматка“, „Голяма Арсеналка“, „Шушманец“, „Грифоните“, „Хелвеция“, „Оструша“, „Светицата“ и „Крън 2“ са с изключително значение за културното наследство на България и са предложени за кандидатстване и вписване в листата на ЮНЕСКО като сериен обект и разширение към вече съществуващия обект на световно наследство „Казанлъшка тракийска гробница“.
През април 2015 г. на изложба в Лувъра - „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България“, бяха представени откритите в могилата „Голямата Косматка“ бронзова глава на Севт III, златният венец и всички ювелирно изработени съкровища по времето на Одриското царство със столица Севтополис. Представянето на културно-историческите забележителности от Долината на розите и тракийските царе е предпоставка Казанлък да се превърне в атрактивна дестинация за туристи от цял свят.
Съществува идеен проект „Севтополис“ на архитект Николай Йотов за аудиовизуален спектакъл върху водите на язовир Копринка, който има за цел да се създаде мащабна туристическа атракция, като се обединят в единна структура всички паметници на тракийската цивилизация в региона на Казанлък, в това число Мегалит-обсерваторията „Вратата на Слънцето”, разкритите могили на Царски некропол и столицата на одрисите – Севтополис, лежаща под водите на язовир Копринка. Идеята е със средствата на съвременните аудиовизуални изкуства и иновативни технологии да се върнат към живот реални личности и събития в Одриското царство от времето на основателя му цар Терес до последния му велик обединител – цар Севт III.