Проф. Христо Стамболски (1843 – 1932)
През 1858 година Христо Стамболски попада в Цариград, след като се е образовал в родния Казанлък и е овладял гръцки и турски език. След успешно положени изпити, той се записва като ученик в подготвящото военни лекари за турската армия Имперско медицинско училище. Като ученик там, през 1865 г. Стамболски проявява изключителна самоотверженост в борбата с холерна епидемия, а през 1867 г. участва в лекуването на болни от петнист тиф, за което получава турския орден “Меджидие”. Той се справя блестящо и със задачата да проучи старата арабска медицинска терминология и да я пригоди за употреба на турски език в светското Висше медицинско училище на Цариград, в което от 1875 г. е редовен професор по анатомия и хистология. Преводач е от френски на турски език на анатомичен атлас и на ръководство по анатомия. Свободният достъп до високите етажи в турската йерархия позволява на Христо Стамболски да бъде особено полезен на борбата за църковна и национална независимост, ръководена от Александър Екзарх, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Петко Р. Славейков. Той е член на Временния съвет на Българската екзархия и председател на Българското читалище в Цариград. Среща се с Васил Левски и му помага в търсенето на средства за националноосвободителното движение. Заради участието си в освободителните борби е заточен в град Сана (днешен Йемен).
След Освобождението Стамболски е депутат и подпредседател на Областното събрание на Източна Румелия, работи като префект на Сливен, като лекар в Габрово, Казанлък (тук открива болница и аптека) и София, където е един от основателите на Българския лекарски съюз. Проф. д-р Христо Стамболски е сред създателите на системата за здравеопазване в България. Автор е на десетки медицински публикации и на особено ценния тритомник “Автобиография, дневници и спомени”.
Днешната общинска болница в града носи светлото му име.
