По данни на НСИ към 2019 г. 99,9% от населението е свързано с обществената водоснабдителна мрежа. Няма населени места на воден режим. Община Казанлък има в състава си 20 населени места, като водоснабдяването им се осъществява посредством каптажи, дренажи, тръбни кладенци, шахтови кладенци, помпени станции, черпателни резервоари, напорни резервоари, външни и вътрешни водопроводни мрежи. Водоизточниците „Търничене“, „Габарево“ и „Сахране“ се намират на територията на община Павел Баня. Село Горно Черковище се водоснабдява от помпена станция от ШК, намираща се в землището на с. Бузовград. 

Поради богатите водни ресурси, на територията на община Казанлък са изградени няколко големи водоизточника. В района на с. Ръжена е изграден водоизточник “Ръжена”, състоящ  се от 11 бр. БПС от шахтови кладенци в терасата на р. Тунджа, с общ експлоатационен дебит около 280 л/с. Водоизточник “Дунавци” се намира в землищата на с. Ясеново и Шейново и се състои от дренаж “Дунавци - запад”, изграден през 1954 г. (преустроен през 1969 г.), кладенци “Дунавци - изток” (5 бр. ШК и 5 бр. ТК - на самоизлив)  и дренаж “Дунавци - център”, изграден през 1987 г. Водоизточникът осигурява питейна вода  за  девет села в общините Казанлък и Мъглиж и за град Стара Загора.

Водопроводна мрежа на гр.Казанлък

Град Казанлък се водоснабдява от следните водоизточници:

• Търничене-9бр.ШК и дренаж „Тъженска река”
• Габарево-5бр.ШК и 4бр.ТК и резервоар 500 куб.м.
• Сахране-2бр. дренажи и 3бр.ШК.
• Северни кладенци-дренаж „Розите” 2бр.ШК
• Тунджа запад-4бр.ШК ,4бр.ТК , ПС-2бр,резервоари 2 бр.

            Посредством външни водопроводи и централна помпена станция с ЧР и  хлораторно, водните количества от водоизточниците се довеждат до напорните водоеми,захранващи висока,средна и ниска зона на водопроводната мрежа на гр.Казанлък

• водоем висока зона V=9000куб.м.,Нхр=445,00
• водоем средна зона V=1600куб.м.,Нхр=414,70
• водоем ниска зона V=7000куб.м.,Нхр=380,10

            Дължина на външните водопроводи по вид тръби-63508м.

            Дължина на вътрешна водопроводна мрежа - 84600м.

 

Водопроводна мрежа гр.Крън

            Гр.Крън е водоснабден от дренаж „Малък Хаджиевец” и 4 бр. БПС от тръбни кладенци. Водопроводната мрежа е зонирана:

• висока зона  - НР V=600 куб.м.,Нхр.=486,20
• ниска зона    - НР V=200 куб.м.,Нхр.=469,20

            Външна водопроводна мрежа -5946м.

            По вид тръби и диаметри:етернит –ф150,ф200-5946м.

            Вътрешна водопроводна мрежа -11211м.

 

Град Шипка

            Гр.Шипка се водоснабдява гравитачно от 6 бр.каптажи-„Доганищица”,”Димовец”,”Руските каптажи”,”Селския” построени преди 1930г. и „Крайна варовита”-горен,”Крайна варовита долен” построени до 1964г.

            Водоеми – 2 броя:

            Напорен резервоар „Доганищица” –Нхр.=643,13

            Напорен резервоар „Храм паметник Шипка” Нхр.=621,60

            Външна водопроводна мрежа – 6251м.

            Вътрешна водопроводна мрежа – 12421м.

Село Бузовград

Водоснабдяването на с.Бузовград се осъществява от водопровод „Дунавци”ф630мм захранен от водоизточници „Дунавци-запад” Нхр.=434,10 ; „Дунавци център” Нхр.429,50;

„Дунавци изток” Нхр.=430,00;”Сатма бунар”Нхр.=431,40. Посредством отклонение ф200мм водата постъпва в напорен резервоар с обем V=140куб.м. Нхр.=384,50.

            Външен водопровод – 1400м.

            Вътрешна водопроводна мрежа – 9830м.

Село Голямо Дряново

            Водоснабдяването се осъществява от два водоизточника- „Синар дере” каптаж – гравитачно  и „Теке бунар” дренаж –помпено.

Водата от двата водоизточника постъпва в напорен резервоар с V=200 куб.м.Нхр.=463,10.

            Външна водопроводна мрежа – 6383м.

            Вътрешна водопроводна мрежа – 4933м.

Село Горно Изворово

            Водоснабдяването се осъществява гравитачно от два водоизточника и водоем:

            „Баш бунар” – дренаж Нхр.=728,50

            „Стената” –каптаж Нхр.=728,50

            Напорен резервоар  V=70куб.м. Нхр. 6725,10

            Външен водопровод -44м.

            Вътрешна водопроводна мрежа – 4522м.

Село Горно Черковище

            Водоснабдяването се осъществява от шахтов кладенец и помпена станция. Водата постъпва посредством  ОШ /облекчителна шахта/ с V=25 куб.м. в напорен резервоар   V=300 куб.м. ,Нхр.=445,50.

            Външна водопроводна мрежа – 5379м.

            Вътрешна водопроводна мрежа 8820м.

Село Долно Изворово

             Водоснабдяването се осъществява чрез 3броя дренажи - 2бр.”Алтене” и „Алтене изток” и 1бр.”Аричеир” и 3 броя напорни водоеми V=100 куб.м. Нхр.=641,70;V=120 куб.м. Нхр.635,30; V=20 куб.м. Нхр.=633,30.

Външни водопроводи – 7293м.

Вътрешна водопроводна мрежа 2171м.,експлоатирана от ВиК.

Село Дунавци

            Водоснабдяването е гравитачно от водоизточник „Сатма бунар”-каптаж Нхр.=431,40

Полезно използвана вода – 24379 куб.м./год.  Загуби 53,48%.

Външна водопроводна мрежа – 1123м.

Вътрешна водопроводна мрежа 7144 м.

Село Енина

            Водоснабдява се гравитачно от водоизточник „Бунарчетата” –дренаж и помпажно от БПС от ШК с дренаж „Тублата”,БПС от ТК -2 бр.

Водата постъпва в 2 бр.напорни резервоара НР V=160куб.м. Нхр.=493,00; НР V=350куб.м. Нхр.=511,40.

Външна водопроводна мрежа – 14859м.

Вътрешна водопроводна мрежа – 15164м.

Село Копринка

            Село Копринка се водоснабдява гравитачно от водопровод „Дунавци” ф546мм посредством отклонение преди облекчителната шахта „Копринка”.

Външна водопроводна мрежа – 1083м.

Вътрешна водопроводна мрежа – 14348м.

 

Село Кънчево

            Водоснабдяването се осъществява гравитачно от водопровода „Дунавци” за гр.Ст.Загора чрез отклонение ф150 до НР V=20куб.м. Нхр.=374,20.През 1929-1937г.е изграден каптаж „Кюнта”-/изключен от експлоатация/.

Външна водопроводна мрежа -2440м.

Вътрешна водопроводна мрежа – 5550м.

Село Овощник

            Село Овощник се водоснабдява от водопровод „Дунавци” за гр.Ст.Загора чрез отклонение ф150мм НР146куб.м. Нхр.=362,20 /1964г./,ПС от ШК и кула водоем  с  V=100куб.м. /1966г./

Външна водопроводна мрежа – 930м.

Вътрешна водопроводна мрежа – 11330м.

Село Розово

Село Розово се водоснабдява гравитачно от водопровод „Дунавци” ф630 посредством отклонение ф150.

Външна водопроводна мрежа – 2044м.

Вътрешна водопроводна мрежа – 8330м.

Село Ръжена

            Село Ръжена се водоснабдява гравитачно от водопровод „Дунавци”  посредством отклонение ф150 и напорен водоем V=160куб.м. Нхр=368,00.

Външна водопроводна мрежа -180м

Вътрешна водопроводна мрежа – 9338 м.

 

Село Средногорово

            Селото се водоснабдява гравитачно от ръчно водохващане „Кривата река ” Нхр.=464,00 и помпажно от ШК с ПС до река Тунджа и облекчителна шахта. Водата постъпва в НР V=140куб.м. Нхр=452,70

            Външна водопроводна мрежа -9544м

Вътрешна водопроводна мрежа – 7376 м.

Село Хаджи Димитрово

            Селото се водоснабдява гравитачно от дренаж „Муева ливада” Н хр.=472,80 и дренаж „Малък Хаджиевец ” Нхр.=477,00  

Външна водопроводна мрежа -1080м

Вътрешна водопроводна мрежа – 9148 м.

            Село Черганово

            Село Черганово се водоснабдява гравитачно от водопровод „Дунавци”  посредством отклонение ф150 мм,напорен резервоар V= 140куб.м. Нхр.=362,20 и довеждащ водопровод. Има изградена ПС от ТК и кула водоем V=100куб.м. /не се използват/.

            Външна водопроводна мрежа -5759м

Вътрешна водопроводна мрежа – 9664 м.

Село Шейново

            Водоснабдяването на селото се осъществява от каптаж и дренаж „Средно варовита”,БПС от ТК и НР V= 250куб.м. и V=140куб.м. Нхр.6497,40 /висока зона/ и шахтов кладенец „Голям Хаджиевец” /ниска зона/.

            Външна водопроводна мрежа -6135м

Вътрешна водопроводна мрежа – 10323 м.

Село Ясеново

            Село Ясеново се водоснабдява гравитачно от следните водоизточници:

                        -дренаж  „Момина чешма” от 1934г.

                        -каптажи „Черквата” и „Каял”  - 1966г.

                        -дренаж „Кесе дере” -1985г. Водата постъпва в НР 160 куб.м. Нхр.=547,30.

            Външна водопроводна мрежа -835м

Вътрешна водопроводна мрежа – 5921 м.

 

Външните водопроводи са с обща дължина 142 216 м., вътрешната водопроводна мрежа - 252 108 м. Общо новоизградени/реконструирани участъци от водопроводи в периода 2014-2019 г. са 28 847 м.

Водопроводна мрежа на гр. Казанлък: полезно използваната вода за гр. Казанлък е средно 1563542 куб. м./год. Загубите са 30%. Новоизградени, разширени и реконструирани водопроводи в периода 2014-2019 г. са общо 18 897 м.

Водопроводна мрежа гр. Крън: полезно използваната вода е 85080 куб. м./год., а загубите – 47,19%. Реализиран е I-ви етап на проект за водоснабдяване на гр. Крън, финансиран от ПУДООС на стойност 2373510 лв.

Водопроводна мрежа на гр. Шипка: полезно използваната вода е 58005 куб.м./г, а загубите са 43,44%. През 2015 г. е извършена частична реконструкция; 2016 г. е разширена и реконструирана 540 м. водопроводна мрежа; 2017 г. - подмяна на СВО на ул. „Стефан Орешков“; 2018 г. - реконструкция на водопровод по ул. „Хр. Патрев“ до ул. „Ст. Орешков“; 2019 г. - реконструирани 309 м. вътрешна водопроводна мрежа.

Водопроводна мрежа село Бузовград: полезно използваната вода е 77616 куб.м./год., а загубите са 37,66%. През 2018 г. е извършена реконструкция на уличен водопровод по ул. „Раковски“ от ул. „Бачо Киро“ до ул. „Западна“, през 2019 г. е реконструирана 263 м. вътрешна водопроводна мрежа;

Водопроводна мрежа с. Голямо Дряново: полезно използваната вода е 13208 куб.м./год., а загубите са 55,97%.

Водопроводна мрежа с. Горно Изворово: полезно използваната вода е 9623 куб.м./год., а загубите 69%.

Водопроводна мрежа с. Горно Черковище: полезно използваната вода е 37938 куб.м./год., а загубите 61,93%.

Водопроводна мрежа с. Долно Изворово: полезно използваната вода е 19959 куб.м./год., а загубите са 60,52%. През 2015 г. е извършена частична реконструкция; 2016 г. – реконструирани са 236 м.; 2018 г. - реконструкция на водопровод в кв. „Средно Изворово“; 2019 г.- изграден дренаж от 275 м.

Водопроводна мрежа с. Дунавци: полезно използваната вода е 24379 куб.м./год., а загубите са 53,48%. Водопроводна мрежа с. Енина: полезно използваната вода е 56624 куб.м./год., а загубите са 49,08%. През 2016 г. е реконструирана 48 м. водопроводна мрежа, през 2019 г. - 46 м.

Водопроводна мрежа с. Копринка: полезно използваната вода е 80789 куб.м./год., а загубите са 48,65%. През 2018 г. е извършена реконструкция на водопровод на язовирно селище, землище Копринка.

Водопроводна мрежа с. Кънчево: полезно използваната вода е 29779куб.м./год., а загубите са 51,80%. През 2015 г. е извършена частична реконструкция; 2018 г. - реконструкция на уличен водопровод по ул. „Мир“ от ул. „Батак“ до ул. „9-ти септември“ и реконструкция на водопровод по ул. „Батак“.

Водопроводна мрежа с. Овощник: полезно използваната вода е 59250куб.м./год., а загубите са 46,79%. През 2018 г. е извършена реконструкция на уличен водопровод по ул. „Октомври“ от ул. „Комсомолска“ до ул. „Тунджа“.

Водопроводна мрежа с. Розово: полезно използваната вода е 47904 куб.м./год., а загубите са 38,24%. През 2015 г. е извършена частична реконструкция; 2016 г. - 129 м. разширена водопроводна мрежа.

Водопроводна мрежа с. Ръжена: полезно използваната вода е 28779 куб.м./год., а загубите са 49,61%. През 2018 г. е извършена реконструкция на уличен водопровод по ул. „Ален Мак“ от ул. „Ахелой“ до дере в с.Ръжена.

Водопроводна мрежа с. Средногорово: полезно използваната вода е 7135 куб.м./год., а загубите са 66,46%.

Водопроводна мрежа с. Хаджидимитрово: полезно използваната вода е 38403 куб. м./год., а загубите са 36,33%. През 2015 г. е частично реконструирана водопроводна мрежа, 2016 г. - 85 м реконструирана водопроводна мрежа, 2019 г. – 304 м реконструирана водопроводна мрежа.

Водопроводна мрежа с. Черганово: полезно използваната вода е 32410 куб.м./год., а загубите са 48,25%.

Водопроводна мрежа с. Шейново: полезно използваната вода е 49752 куб.м./год., а загубите - 48,34%. През 2015 г. е извършена частична реконструкция на водопроводна мрежа.

Водопроводна мрежа с. Ясеново: полезно използваната вода е 28660 куб.м./год., а загубите - 44,44%. През 2015 г. е извършена частична реконструкция на водопроводна мрежа; 2016 г. - 104 м реконструирана водопроводна мрежа; 2018 г. реконструкция на част от уличен водопровод по ул. „Надежда“ от ул. „Бояна“ към ул. „Лешница“.

 

Минерални води

 

          Находището на минерални води „Овощник” в с. Овощник, община Казанлък е държавна собственост и е предоставено безвъзмездно за срок от 25 години на община Казанлък за управление и ползване. Изградени са 6 сондажни кладенци с общ дебит 20 л/сек. Температурата на водата е от 46 до 74 градуса. Дълбочина на сондажите е 338-882м. Минералните води се използват за хигиенно битови нужди, СПА процедури и плувни басейни. На основание на издадените разрешителни, ползваните количества са с технически възможен дебит – 5,56 л/сек. Изграденият водопровод за минерална вода до гр. Казанлък е рехабилитиран през 2016 г. Потенциалните ползватели на водите от находище „Овощник” в гр. Казанлък са бани, училища, хотели, плувни басейни, балнеокомплекс. За задоволяване нуждите на консуматорите е необходимо изграждане на нов водопровод до гр. Казанлък с дължина 4 км. и диаметри Ф200; Ф150.

 

Язовир Копринка

 

           Язовир Копринка е разположен по поречието на р. Тунджа, на 7 км. от гр. Казанлък и има следните параметри: надморска височина – 390 м.; дължина - 7,4 км; ширина - 1,2 км; площ - 8,4 кв. км.; воден обем – 140000000 куб. м.; приток - р. Тунджа; отток - р. Тунджа; при кота високи води (392 м.); площта на езерото е 9,227 кв. км. Строителството започва през 1947 г. и завършва 1955 г. Язовирната стена е тип каменнозидана и земнонасипна дига. Височината от основата е 44 м., преливникът разполага с 5 преливни клапи с електро-механично задвижване и с размери 8,25/5,00 м. Основното му предназначение е комплексно използване на водите на р. Тунджа (напояване, електропроизводство и промишлено водоснабдяване) и не се ползва за питейни нужди от населението на общината. Особени санитарно-охранителни зони за питейно водоснабдяване на яз. Копринка няма. ВЕЦ Копринка е подязовирна ВЕЦ под чашата на яз. Копринка. Разполага с турбина тип „Коплан” с мощност 7 Мвт. Максимално водно количество на централата е 25 куб.м/сек, а средногодишното производство на електричество е 12,7 ГВтч. ВЕЦ Стара Загора е деривационна ВЕЦ, захранвана от главния деривационен канал на яз. Копринка с дължина 26 км. Падът е 123 м. Централата има 2 турбини тип „Франсис” с обща мощност 22,4 МВт. Средногодишното производство от ВЕЦ Стара Загора е 52 Гвтч. Изцяло разкопан и проучен от специалисти на БАН е тракийският град Севтополис, който се намира на дъното на язовира. Язовирът е база за развитие на туризъм, риболов и водни спортове.