Тракийска гробница - копие

Предгробната камера има правоъгълна форма и е с размери 1,12 х 1,96 м и височина 2,25 м.  Засводена е двускатно. Стенната мазилка е разделена според йонийския ордер на няколко цветни пояса в бяло, черно и червено, над които са представени двата фриза. Първият фриз стъпва върху редове от перлен низ, йонийска и лесбийска кима. Върху черен фон е предадена централна палмета,  от която симетрично в двете посоки излизат ластари със светлозелени листчета и светлочервени цветчета. Над фриза са изобразени редове от лесбийска кима,  зъбчат орнамент и ови. Стенописта завършва с фигурален фриз с военни сцени. Центърът на всяка сцена е подчертан от двойка воини, към които от двете страни се присъединяват въоръжени пехотинци и препускащи конници. Облечени са в къси хитони и ниски обувки, а на раменете им се развяват червени и сини хламиди. Въоръжението им е представено от различни по вид шлемове, двойки къси копия и дълги извити мечове /махайри/, отбраняват се с големи щитове. Сцените се свързват със събития от живота на покойника или с възпоменателни игри в негова памет.

През правоъгълен вход оформен чрез 4 каменни блока се преминава в куполната камера. От вътрешната му страна някога е имало еднокрила метална врата. Куполното помещение е с диаметър 2,65 м и височина 3,25 м. Има кошеровидно-камбановидна форма, затворена при върха с ключов камък. Долната половина на стените е заета от редуващи се полета в черно, бяло и червено. Върху архитрава са представени редуващи се дванадесет четирилистни розети и дванадесет букрании /бичи глави/ украсени с гирлянди. Отгоре е изобразена лесбийска кима, над която се развива главният фриз със сцената на хероизация.

Централно място заемат трите фигури – знатният тракиец увенчан със златен венец седнал върху ниско клине, съпругата му, с диадема на главата покрита с воал, седяща върху висок стол  и едрата права жена в пеплос пристъпяща с поднос в ръце към тях.Сюжетът се интерпретира като погребално угощение. От двете страни на тази група се отправя процесия. Зад жената в пеплоса е изобразен млад мъж носещ чаша и кана в ръце. След него пристъпват две музикантки в дълги хитони. Следват двама воини водещи оседлани коне. От ляво на аристократката е представена жена в дълъг хитон, носеща в едната си ръка кутийка с двускатно покритие, а в другата – правоъгълно сандъче. Зад нея върви втора със светлосиньо наметало в ръце. Следва ги младеж водещ четири коня впрегнати в  двуколка. Над фриза са представени йонийски корниз, зъбчат орнамент, шнур и червена лента с единадесет лъвски глави. Върху най-горната част на купола е предадено надбягване с колесници теглени от по два коня /биги/. Ключовият камък е бил украсен с осмолистна розета.

Погребението извършено в гробницата е било ограбено още в древността. В кръглото помещение са намерени транспортна амфора, фрагменти от местна и вносна керамика, елементи от глинен венец с позлата, златни кръгли апликации и златни нишки вероятно от украса на дреха, костени предмети, части от въоръжение и юзда, късове дърво и железни гвоздеи, вероятно от погребално ложе, както и кости от два индивида. В предгробната камера е намерено глинено ойнохое и кости от погребания кон.

От двете страни на гробницата на 1,2 м височина в насипа са намерени две огнища със следи от извършвани жертвоприношения - множество животински кости и керамични фрагменти. В източното огнище са били положени два глинени аскоса, сребърна каничка и фрагменти от местни и вносни съдове. На същото ниво, но от двете страни на кръглата камера, са открити и два питоса.

Планът, градежът, стилът и техниката на стенописите, както и намерените предмети  дават възможност Казанлъшката гробница да се датира в  първата половина  на ІІІ в. пр.Хр.

Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника превръщат гробницата при Казанлък в един от шедьоврите на тракийското изкуство и  на античното културно наследство. През 1979 г. тя е обявена за паметник със световно  значение защитен под егидата на ЮНЕСКО.

Thracian Tomb of Kazanlak, discovered in 1944, has been among the first Bulgarian monuments on the UNESCO protected World Heritage Site list since 1979. It comprises a passage, a rectangular antechamber and a round burial chamber. The funeral items were plundered in ancient times – just a few finds of gold, silver and pottery have reached us.

The Tomb owes its world fame to the unique frescos. They were performed by two techniques: wet fresco - in the decorative and figured painting and tempera - in colouring the floor and walls. The four basic colors used are black, red, yellow and white.

In the antechamber two friezes depict scenes of fighting warriors.

The decoration in the dome premises comprises two friezes - the large one represents a scene of a funeral feast. In the center of the composition is a married couple – the hero-worshiped ruler and his wife, on their both sides joined by a procession of servants carrying gifts, female musicians, a coachman with horses and  a  charioteer with horses and a  chariot. The smaller frieze depicts a chariot race.

The general concept of architecture and frescos, the artist’s unique style and craftsmanship have transformed the Thracian Tomb of Kazanlak into one of the masterpieces of the Thracian art and ancient cultural heritage.